Автори

АВТОРИ ПО АЗБУЧЕН РЕД



АВТОРИ ПО ЖАНР

Поезия »
Проза »
Антична литература »
Хуманитаристика »

● Иванка Павлова ● виж издадените книги

Иванка Павлова е авторка на поезия. Участвала е с цикли в книги („Светлинен пръстени Петима млади поети“), с публикации в антологии, вестници и списания. Издала е стихосбирките Градините на сърцето“ („Лице“, С., 1993) и Между да и не“ („Стигмати“, С., 2006), както и четири книжки със стихотворни творби за деца: „Врабец храбрец“, „Калинка Малинка“, „Балончета хвъркатии Помисли! Отгатни!“.

Превежда от унгарски и от руски език. В неин превод са Антологията на унгарската поезия Цветни мастила“ („Стигмати“, С., 2005) и книгите за деца на Ищван Чукаш Бомбе и картофен носи на Шандор Фодор Чипике джуджето великан“. Най-добра представа за нейните преводи на поезия от руски език дава антологията Заветни лири“. Има голям брой журналистически публикации. Работила е като редакторка, като преподавателка по унгарско странознание, теория и практика на превода и езикова култура в Катедрата по унгарска филология, както и като учителка по български език и литература.

● Еманюел Пагано ● виж издадените книги

 

Еманюел Пагано (р. 1969 в Родез, Южна Франция) следва пластично изкуство и завършва магистратура по кинематография в Париж. Специализира в областта на историята на кинематографията. От 1997 се занимава с преподаване на пластично изкуство. Твърди, че пише отпреди да чете. Първият й роман „За да бъда у дома си“ излиза през 2002 г., вторият, „Не пред хората“ (2004), е преработка на ръкопис от юношеските й години. Придобива известност с „Чекмеджето за коси“ (2005) и „Юношите от пещерата“ (2007), издадени от престижното издателство за съвременна литература „П.О.Л“. За последния получава и Награда за литература на Европейския съюз (2009). Главните теми в творчеството й са тялото, в неговите екстремни състояния (инвалидност, сексуалност, бременност), и природата, в постоянна осмоза с хората. В творчеството й изобилстват автобиографичните елементи.

● Мартин Петков ● виж издадените книги

Мартин Петков (1976 г., София) работи като юрист и консултант в сферата на Европейските структурни фондове. Публикува проза и поезия от 1997 г. Автор е на стихосбирките „Сателитни антени” (1998) и „Зимни птици” (2011), както и на сборника с повести „Те не вярват в приказки” (2008). Негови стихове са публикувани в сп. „Пламък“, сп. „Понеделник“, сборници и алманаси с поезия, вкл. Славейковите празници на поезията (2006, 2007).

Прозата на Мартин Петков е предимно фантастична и често повлияна и/или вдъхновена от автори като Аркадий и Борис Стругацки, Хорхе Луис Борхес, Габриел Гарсия Маркес и др. Много от кратките му разкази са били отличавани и публикувани в рамките на литературни конкурси на български издателства и електронни медии.

● Анте Поповски ● виж издадените книги

Македонският поет, есеист, преводач, публицист, академик Анте Поповски е един от най-големите модерни поети на Република Македония, с широка международна известност. Роден е през 1931 г. в с. Лазарополе, Дебърско. Издава 22 книги с поезия (9 от които с избрана поезия), като връх на поетическото му дело е епическата поема „Свята песен” (2001), съставена от 22 песни с общо 9085 стиха. Първата му поетическа книга „Отблясъци” излиза през 1955 г., а последната – „Две тишини” – излиза посмъртно през 2003 г. Автор е и на книги с есета и публицистика. Носител е на най-престижните награди в Р Македония, както и на международната “Premio Europa”.

● Дьорд Петри ● виж издадените книги

Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, преводач и журналист, носител на наградите „Кошут“ и „Атила Йожеф“. Завършва унгарска филология и философия в Будапещенския университет. Първата му стихосбирка „Обяснения за М.“ излиза през 1971 г. От 1974 г. е писател на свободна практика. В периода 1975-88 г. има възбрана за публикуването на творбите му, негови книги излизат чрез самиздат и извън страната. През 1981-89 г. е редактор на самиздатското списание „Бесельо“ и важна фигура в унгарската демократична опозиция. През 1994 г. става народен представител от Съюза на свободните демократи, но още през есента на същата година напуска партията и парламента. Последната си стихосбирка „Докато може“ публикува през 1999 г.

● Андраш Петьоц ● виж издадените книги

Андраш Петьоц (р. 1959, Будапеща) е писател, поет и редактор, подпредседател на унгарския ПЕН-клуб. Литературната му кариера започва през 1980-те години, като представител на ъндърграунд течението. Публикува самиздат, присъединява се към Парижкия кръг на авангардистите, един от обновителите е на визуалната и акустичната поезия. Участва в местни и чуждестранни литературни фестивали. Публикува и под псевдоним, предизвиква сензация в родината си със стихосбирката „Женска къдрица“ под името Рита Естер Мечеки. От средата на '90-те години в поезията му все повече изпъкват мотиви, характерни за синтезирането и обединяването на поетическите традиции. През 2001 г. публикува стихосбирката в проза „На мястото, от слънцето огряно“, плод на преживяванията му по време на писателски семинар в Айова, САЩ, която излиза и на български език. Романът „Чужденци“ (2007) претърпява три преиздания в родината и досега е преведен на немски, полски и грузински език. „Тази книга разказва за несигурното, плашещо бъдеще на Европа. Историята, описана в нея, всъщност би могла да се случи в коя да е източноевропейска страна“, казва за творбата полският писател Кшищоф Варга.

● Плутарх ● виж издадените книги

Плутарх (ок. 46–127) завещава на световната литература две големи групи произведения, обединени под заглавията „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“. В тях се съдържа и почти всичко известно за живота му.

Роден е в малкия беотийски град Херонея. Образова се в Атина, където изучава философия (при платоника Амоний), реторика и математика. В съзвучие с космополитния дух на времето предприема пътувания из цяла континентална Гърция, посещава Йония в Мала Азия, стига и до Александрия. Заниманията с държавническа дейност два пъти го отвеждат в Рим. За разлика от типичния интелектуалец на епохата, търсещ поле за изява в Рим или Атина, Плутарх избира да живее в родната си Херонея, макар да е придобил и римско, и атинско гражданство. Воден от принципа, че добродетелното живеене означава дейно участие в обществения живот, той заема редица длъжности, сред които архонт епоним и жрец на Аполон в Делфийското светилище.

Добродетелта е ключово понятие и в „Успоредни животописи“ – в тях Плутарх е повече моралист, отколкото историк.

● Милета Проданович ● виж издадените книги

Милета Проданович (р. 1959, Белград) – художник, писател и университетски преподавател, е ярко и запомнящо се присъствие в сръбския културен и обществен живот. Автор е на романи, разкази, есета и пътеписи, като сред тях най-известни са романите „Вечеря при свети Аполоний“ (1983), „Кучето с пречупен гръбнак“ (1993, 2002), „Танцувай, чудовище, на моята нежна музика“ (1996, 2000), „Червена забрадка, цяла от коприна“, (1999), „Това би могъл да е вашият щастлив ден“ (2000, 2001), „Градина във Венеция“ (2002), книгата с есета „По-старият и по-красив Белград“ (2001) и др. Макар да е сред редките писатели, които не бягат от политически ангажимент в книгите си, творчеството на Милета Проданович притежава несъмнени художествени достойнства. Доказателство за това са многобройните му литературни награди, между които стипендията „Борислав Пекич“, наградата Bulgarica през 2000 г. – за най-добра книга на територията на бивша Югославия, наградата на Белград за най-добра книга за 2002 г., Виталовата награда за на най-добра книга през 2008 г.

● Шандор Петьо ● виж издадените книги

Унгарският писател и журналист Шандор Петьо (р. 1948, Будапеща) твори в областта на детската литература, издава вестник за деца и юноши, сценарист е на поредица анимационни филми, излъчени по Унгарската телевизия през 80-те години. Техните главни герои, жълъдите-кукли Марци и Марчи, са действащи лица и в “Цирк над града” (1985).

● Марсел Пруст ● виж издадените книги

 

Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст (1871-1922) е френски писател – романист, критик и есеист. Виден представител на модернизма в литературата от началото на ХХ век, той е най-известен със своя монументален многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година. Смята се за родоначалник на психологическия роман, в който авторът се отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Темите са развити в музикална последователност и съответствията са близки до поезията.

 

За възникването на „Против Сент Бьов“ през 1908 г. авторът пише на свой приятел: „В процес са повече мои работи: една за аристокрацията, един парижки роман, едно есе за Сент Бьов и за Флобер, едно есе за жените, едно за педерастията (трудно бих му намерил издател), едно изследване върху рисуваните витражи, една студия върху романа.“ От тези различни по тема фрагменти Пруст пристъпва към написването на доста новаторски роман, който впоследствие прераства в романовия цикъл „По следите на изгубеното време“.

● Радослав Петкович ● виж издадените книги

Радослав Петкович (Белград, 1953) е сред най-изтъкнатите и обичани съвременни сръбски прозаици, чиито произведения с универсалната си философска проблематика, със своята дълбочина, ерудиция и разказваческа зрелост са спечелили престижни литературни награди и многобройни почитатели. Сред най-известните му творби са романите “Пътуване в Двиград” (1979), настоящият “Съдба и коментари” (1993, НИН-ова награда за най-добър роман на годината), “Съвършен спомен за смъртта” (2008), сборниците с разкази “Известие за чумата” (1989), “Човекът, който живееше в сънищата” (1998) и др. Прозата на Петкович е представена на редица европейски езици. Преводач е на Честъртън, Толкин, Дефо и Стивинсън.

● Яна Пункина ● виж издадените книги

Яна Пункина (р. 1984, София) работи като радиожурналист в програма „Христо Ботев“ на БНР, изявява се и като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната й поетична книга „Пауза“ (АРС, Благоевград).

„Частите на тялото“ е втората  й стихосбирка.

● Станчо Пенчев ● виж издадените книги

Станчо Пенчев се ражда в Шумен през 60-те години на миналия век, през един февруарски парад на планетите. Зодиакалният му хороскоп на Водолей определя и либералното му отношение към прозаичните жанрове. Пише с еднаква лекота и безотговорност от фрагменти до романи, тоже притчи. Философското му образование в СУ „Св. Климент Охридски“ не му попречва понякога да се изкушава и от мерена реч. За изтъкване са двата му романа „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), в който битуват всякакви словесни форми, също и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат, печелили са награди. Последното му прегрешение са приказките, няколко от тях поместени в скромната книжица „Седем приказки“. Името му в енциклопедии няма да откриете, млад е за тях, въпреки че в чужбина проявяват интерес към писанията му и ги превеждат на немски, френски и други индоевропейски езици. Тази е осмата му книга, ако ви се понрави, потърсете и други!

● Гергана Пожарски ● виж издадените книги

Гергана Пожарски е родена в гр. Плевен. Учи философия, културология и социална педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. Публикува поезия, критика и разкази в периодични издания, между които “Литературен форум”, “Литературен вестник”, “Аудитория”, “Сега”. Била е редактор на приложението “Книжен свят” на в. “Литературен форум”. Интересите й са свързани с философията на езика и философската херменевтика, като засягат теорията на разбирането и най-вече символното съпоставяне на различни класове семантични системи, осъществявано в акта на осмисляне. През последните години усърдно работи за подобряване на качеството на живот на децата без родители и на младежите, отрасли в социални домове. Насочва вниманието си върху психологическото и социално консултиране, с цел преодоляване на травмата от изоставянето. Един от създателите и първи управител на Защитено жилище „Заедно” в с. Гурмазово за младежи, лишени от родителски грижи.



полезни Връзки

 

 


© 2011 Издателство Ерго ЕООД, Дизайн: e-house.bg