Автори

АВТОРИ ПО АЗБУЧЕН РЕД



АВТОРИ ПО ЖАНР

Поезия »
Проза »
Антична литература »
Хуманитаристика »

● Маркета Хейкалова ● виж издадените книги

Маркета Хейкалова (р. 1960, Прага) е чешка писателка, авторка на романи, документална литература и книги за деца. Завършва финска и руска филология в Карловия университет в Прага, преподава фински език в Масариковия университет в Бърно. Преводачка е на финска литература, основателка и директорка на авторитетния есенен Панаир на книгата в Хавличкув Брод. Заедно със съпруга си притежава издателство „Хейкал“. Член е на комитета на Международния ПЕН Клуб и заместник-председател на неговия Чешки център. В продължение на четири години е била консул и културен аташе в чешкото посолство в Хелзинки. От 2009 г., когато Чешката република поема председателството на Европейския съюз, М. Хейкалова работи в чешките дипломатически служби в Брюксел. Опитът й от дипломатическата практика намира отражение в редица нейни книги.

● Цвета Делчева ● виж издадените книги

Цвета Делчева е автор на поетичните книги: „По нишката тънка“ (1985), включена в антологията „Общежитие“ (Народна младеж); „Отвъд предела“ (1992) (Пан); „Изрядна нощ“ (1995) (Свободно поетическо общество); „Слънцето си е на мястото“ (2000) (Аквариум Средиземноморие); „За градовете и нещата“ (2004) (Стигмати); „Краят на лятото, вечността“ (2006) (Стигмати).

За градовете и нещата“ е преведена от Георги Ангелов и издадена на френски – „Des villes et des choses“ (2006) (Bénévent, Ница-Париж), а „Краят на лятото, вечността“ е преведена от Габи Тийман и издадена на немски – „Ende des Sommers, Ewigkeit“ (Garamond, Виена).

През 2010 г. издава първия си роман „Реконструкция“ (Сиела). „Скъпи непознати“ е нейният втори роман.

● Ева Кантуркова ● виж издадените книги

Ева Кантуркова (1930), голямата Дама на съвременната чешка литература, е писателка и журналистка, авторка на филмови сценарии. Активно се ангажира в обществения, политическия и културния живот на страната. Говорителка на независимата гражданска инициатива „Харта-77“ по време на тоталитарния режим, тя е арестувана и затворена за близо една година с обвинение в противодържавна дейност. Забранено й е да публикува произведенията си. След събитията през 1989 г. става депутат в чехословашкия парламент, заема висока длъжност в Министерството на културата, председателка е на Общността на чешките писатели (1994–1996). Значителното й по обем белетристично творчество и обществената й дейност й носят множество национални и международни отличия.

● Дулсе Мария Кардозо ● виж издадените книги

Дулсе Мария Кардозо е родена в Траз-уш-Монтеш (Португалия) през 1964 г. Емигрира с родителите си в Ангола. През 1975 г., след края на колониалната война, се завръща в родината си. Завършва право в Лисабонския университет. Писала е киносценарии, разкази. Първият й роман “Окървавено поле” (2002) е отличен с голямата награда за литературно събитие “Аконтесе” и е преведен на испански и френски.
Вторият й роман “Моето опяване”, публикуван през 2005 г., е отличен през 2009 г. с престижната Награда за литература на Европейския съюз, присъждана на млади таланти от страните членки на ЕС. През 2008 г. излиза сборникът й с разкази “До нас”, а през 2009 г. – третият й роман “Земята на врабчетата”.
Още с първите си два романа Дулсе Мария Кардозо се утвърждава като един от най-самобитните творци от новото поколение португалски писатели, далеч от модните течения, майстор на оригинална проза и нестандартно повествование.

● Еманюел Пагано ● виж издадените книги

 

Еманюел Пагано (р. 1969 в Родез, Южна Франция) следва пластично изкуство и завършва магистратура по кинематография в Париж. Специализира в областта на историята на кинематографията. От 1997 се занимава с преподаване на пластично изкуство. Твърди, че пише отпреди да чете. Първият й роман „За да бъда у дома си“ излиза през 2002 г., вторият, „Не пред хората“ (2004), е преработка на ръкопис от юношеските й години. Придобива известност с „Чекмеджето за коси“ (2005) и „Юношите от пещерата“ (2007), издадени от престижното издателство за съвременна литература „П.О.Л“. За последния получава и Награда за литература на Европейския съюз (2009). Главните теми в творчеството й са тялото, в неговите екстремни състояния (инвалидност, сексуалност, бременност), и природата, в постоянна осмоза с хората. В творчеството й изобилстват автобиографичните елементи.

● Рафал Вояшински ● виж издадените книги

Рафал Вояшински (р. 1974, Лубранец) е полски прозаик и драматург, полонист, преподавател по литература. Автор е на книгите „Крадецът на риби“, „Удоволствието от Живота“, „Хумус“, „Красотата на света“. Плод на срещите му с големия полски актьор Ян Новицки е фоторепортажната книга „Ян Новицки: Пътят към дома“. Пиесите му са поставяни в радиотеатъра на Полското радио и на театрални сцени. Удостоен е с литературните награди „Едвард Стахура“ (2000), „Оркан“ (2005), Zepter за дебют на годината (2005), фондация Grazella (2007). Книгата „Ян Новицки: Пътят към дома” е номинирана за наградата „Реймонт“, а новелата „Старата” - за литературния приз на Варшава и наградата Юзеф Мацкевич. Член е на Съюза на полските писатели, завежда отдел „Проза” на литературното списание Wyspa.

● Томаш Хокеш ● виж издадените книги

Томаш Хокеш (р. 1968, Прага) е почти ренесансова личност: писател, реставратор, музикант. Като автор и лицензиран реставратор на храмови витражи има възможността да се докосне в буквалния смисъл на думата до старинната архитектура и изкуство, което е в синхрон с дългогодишния му интерес към историята – далечна и близка. Първият му роман „Малкия бог“ отвежда читателя до началото на нашето летоброене и разказва за настъплението на келтите в чешките земи, за друидите и културата, която са оставили. Романът му „Палячковци“ е посветен на хората, съумели и в зряла възраст да съхранят нещо от „детето в себе си“, тоест собствената си идентичност. Лирично-философската повест „Дестине ООД“ е вик срещу масовото манипулиране на мозъци и нарастващите възможности на техниката, далече изпреварващи зрелостта и морала на тези, които злоупотребяват с нея. Томаш Хокеш от дете свири на китара и продължава да участва в концерти на различни състави като изпълнител и съавтор на музиката. Понастоящем работи върху широка белетристична фреска за живота през епохата на барока.

● Майя Динева ● виж издадените книги

Родена съм в гр. Мездра през миналия век, което май звучи малко страшно. Ама е истина. Завърших ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. в класа на професор Желчо Мандаджиев. Дъщеря съм на актьора Никола Динев и актрисата Вяра Ковачева, едни от създателите на Военния театър. Интересите ми към театъра датират още от детска възраст, откогато датира и интересът ми към писането. Затова, след два успешни семестъра в Българската филология, я напуснах и тайно от родителите ми кандидатствах във ВИТИЗ, където бях приета. Бях актриса по разпределение във видинския, благоевградския и ботевградския театри. Напуснах по семейни причини.

През 1988 г. бях назначена за редактор-драматург в редакция „Радиотеатър“. Имам както авторски, така и документални радиопиеси, също и документални филми в БНТ от поредицата „Човешка комедия“ и „Път към Голгота“, където бях сценарист след конкурс.

През 2006 г. издадох първата си книга „Часът на вещицата“, а през 2008 излезе и вторият ми роман „Пътища“ (изд. „Анимар“). През 2010 г. беше публикуван третият ми роман „Отместени времена“ в издателство „Сиела“.

● Андрус Кивиряхк ● виж издадените книги

Андрус Кивиряхк (р. 1970, Талин) е естонски драматург, писател и журналист. Пише фейлетони и детска проза, сътрудничи на печатните медии. Кивиряхк е може би най-разноликият и изявен представител на днешната естонска литература. Владее до перфекционизъм диаметрално противоположни жанрови стилове, от публицистика до драматургия, от проза, романи и детска литература до телевизионна и филмова сценаристика. Характерен за него е специфичният северняшки хумор, понякога абсурден до крайност, който би разсмял и най-свъсения читател или зрител. От 1992 г. до днес на сцена са поставени над двадесет от пиесите му, а по сценариите му са заснети над 10 игрални филма. Творби на Кивиряхк са превеждани на английски, нидерландски, унгарски, португалски, датски, иврит, чешки, латвийски и други езици, а през 2014 г. писателят е удостоен с френската награда за най-добър чуждоезичен роман за „Човекът, който владееше змийски език“.

● Мартин Петков ● виж издадените книги

Мартин Петков (1976 г., София) работи като юрист и консултант в сферата на Европейските структурни фондове. Публикува проза и поезия от 1997 г. Автор е на стихосбирките „Сателитни антени” (1998) и „Зимни птици” (2011), както и на сборника с повести „Те не вярват в приказки” (2008). Негови стихове са публикувани в сп. „Пламък“, сп. „Понеделник“, сборници и алманаси с поезия, вкл. Славейковите празници на поезията (2006, 2007).

Прозата на Мартин Петков е предимно фантастична и често повлияна и/или вдъхновена от автори като Аркадий и Борис Стругацки, Хорхе Луис Борхес, Габриел Гарсия Маркес и др. Много от кратките му разкази са били отличавани и публикувани в рамките на литературни конкурси на български издателства и електронни медии.

● Карън Гилис ● виж издадените книги

Карън Гилис (1974, Дъблин) учи право в Университетския колеж в Дъблин и работи няколко години в сферата на телекомуникациите, след което се отдава изцяло на писане. През 2001 г. е включена в списъка за наградата „Хенеси“ за млади ирландски писатели. Има издадени четири романа, които са преведени на много европейски езици. Критиката приветства дебютния ѝ роман „Седем нощи в Сарагоса“ (2005) като „впечатляващо и уверено произведение“. „Крайбрежни наноси“ е вторият ѝ роман, който през 2009 г. ѝ носи Наградата за литература на Европейския съюз. Той е последван от „Моето стъклено сърце“ и „Отсъстващата жена“. През 2012 г. получава Наградата за литература от Съвета по изкуствата на Северна Ирландия. Сега работи върху петия си роман. Разказите ѝ са публикувани в множество литературни списания, и са излъчвани в радио- и телевизионни предавания.

● Матей Хоржава ● виж издадените книги

Матей Хоржава (1980) е чешки писател. Прозаичният му дебют „Ракия“ е отличен с литературните награди „Магнезия Литера“ и „Чешка книга“. Живее в Грузия. Думата банат, написана с малка буква, означава област, управлявана от бан (областен управител). Написана с главна буква, е историко-географската област, разположена между реките Дунав, Тиса и Муреш. През вековете е попадала под властта на различни завоеватели, известно време влиза в пределите на Първото българско царство, днес е на територията на Румъния, Сърбия и Унгария. Затова е лесно обясним пъстрият етнически състав на малките села, махали и колиби, разпръснати по красивия, не твърде приятелски настроен към хората край. Най-голямото от шестте чешки села тук е Герник, на немски Вайценрид, на унгарски Сьоренбузаш, с население около 1500 души, възникнало по решение на Австрийската монархия през 1827 г., с цел охрана на външните граници. И тъкмо тук идва да учителства авторът на тази книга, скрит под псевдонима Матей Хоржава.

● Ищван Вьорьош ● виж издадените книги

Ищван Вьорьош (1964, Будапеща) завършва унгарска и чешка филология в Будапещенския университет “Лоранд Йотвьош”. През 1998 г. защитава докторска степен, от 2005 г. е доцент, преподава в Католическия университет “Петер Пазман” в Будапеща. През 2004 г. заедно с Янош Лацкфи слага началото на първата университетска програма по творческо писане. Автор на поезия и проза, пиеси, литературна критика, преводач. Творбите му са превеждани на повече от двадесет езика. По-важните му книги са: “Хляб, сол” (стихове, 1988); “Чудният старец” (стихове, 1996); “В склада за дърва” (разкази, 1998); “В очакване на питомните” (стихове, 1999); “Учението на осата” (стихове, 2000); “Хайдегер, пощенският служител” (роман в стихове, 2003); “Грегориан в гората” (стихове, 2005); “Изповедникът на Швейк” (роман, 2007, бълг. изд. 2009); „Кръщение в потоп“ (роман, 2011); „Гагарин“ (роман, 2013); „Който се е родил със смях“ (драми, 2013); „Сто и петдесет псалма“ (стихове, 2015) и др. Носител е на множество литературни награди.

● Ина Вълчанова ● виж издадените книги

Като редактор в БНР Ина Вълчанова е прекарала голяма част от живота си в преправяне и редактиране на чужди текстове. Смята, че основната й професия е читател и обича да бяга в измислени светове. Към неизмисления, в който й се налага да живее, се опитва да се отнася с чувство за хумор.

За своя безкрайна изненада през 2007-а написва роман.

„Потъването на Созопол” е номиниран на конкурса на фондация „Развитие”, а едноименният сценарий печели субсидия на НФЦ и в момента по него се снима филм.

„Записки на свинята” е своего рода антиутопия, опит да се избяга окончателно в съвсем друго време и място. В книгата се съдържа плахата надежда, че някъде съществуват тайни проходи, през които може да се премине отвъд.

● Левенте Кирай ● виж издадените книги

– Кога и къде си роден?
В Сегед, прочут с червения си пипер, на 13 ноември 1976. В този град „е“ произнасят като „ьо“, което звучи много живописно, но аз за съжаление вече не говоря така.
– Кои са любимите ти родни и чуждестранни писатели?
Които промениха живота ми: на 7-годишна възраст – Ерик Найт („Ласи се завръща“), на 16 – Михаил Булгаков („Майстора и Маргарита“), на 27 – Бела Хамваш (Scientia Sacra) и Рудолф Щайнер („Египетски митове и мистерии“). Има още много, които заслужават, но не биха се побрали тук.
– Какво най-много те влече в живота?
Самият живот: все още, ден подир ден, успявам да се изумявам колко чудеса крие в себе си. Също като влакчето от лунапарка.
– Кога, защо и как написа „Диктати“?
Написах книгата в периода 20032010 г., защото почувствах, че съм намерил такъв език и мислене, които казват за света неща, непознати ни по-преди.
– Освен проза пишеш ли и стихове, пиеси, и защо?
Имам четири публикувани стихосбирки (всъщност, мисля, по душа съм поет), писал съм и пиеси за кукления театър, това може би е най-хубавото, да видиш децата как се радват или вълнуват е чудесно нещо.
– Какво би препоръчал на българския читател на книгата ти?
Да я чете отпред назад, в никакъв случай на обратно!

● Ендре Кукорели ● виж издадените книги

Ендре Кукорели (р. 1951, Будапеща) завършва унгарска филология, история и библиотекознание. Редактор и сътрудник на литературни списания. Преподава творческо писане в Академията за изобразително изкуство.Член на унгарския ПЕН-клуб. Участва във футболния отбор на унгарските писатели, европейски шампион през 2008 г. На парламентарните избори през 2010 г. е избран за депутат от листата на новосъздадената партия LMP (“Възможна е и друга политика”). Автор стихосбирките “Сладка действителност” (1984) с награда за дебют, “Казва който живее” (1991), “Слънчева територия” (1994), романите “Брегът на спомените” (1990), обявен за книга на годината, “Долината на феята” (2003) и др. Творбите му са преведени на много европейски езици.

● Райнер Мария Рилке ● виж издадените книги

Австрийският поет и писател Райнер Мария Рилке (1875-1926), единствен син в семейството на железопътен чиновник, е роден в Прага, където прекарва детството и младостта си. Учи във военно училище, в Търговската академия в Линц, в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Пътува многократно из Европа. Прекарва последните си години в „Замъка Мюзо” в Швейцария. Автор е на поетични и белетристични творби, между които сборника „Първи стихотворения” (1903), „Книга на образите” в четири части (1902-1906), „Часослов” (1905), „Нови стихотворения” (1907), „Реквием” (1909), „Дуински елегии” (1912-1922), цикъла „Сонети към Орфей” (1923). Написва книга за Огюст Роден (1903), който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си, също сборника с прози „Истории за Бога” (1904), драмата „Бялата княгиня” (1904), „Писма за Сезан” (1907), романа „Записките на Малте Лауридс Бриге” (1910) и др. Твори на немски. Автор е на обширна и интересна кореспонденция. Умира от левкемия на 51 години.

● Михай Золтан Над ● виж издадените книги

Михай Золтан Над (1949, Надбакта – Закарпатска област, Украйна) е редактор на първото следвоенно унгароезично списание за литература в Закарпатието и дългогодишен редактор на закарпатското списание „Заедно”. От 1995 г. е писател на свободна практика. За романа си „Копелето на сатаната“ (2000), отличен като книга на годината през 2001 г., авторът получава престижната награда „Атила Йожеф“ (2005). Книгата е драматизирана като радиопиеса, играе се и на театрална сцена. Носител на наградите „За унгарското изкуство“ (2015), „Рицар на унгарската култура“ (2007), „Почетен медал Пал Телеки“ (2006) и наградата за литература и култура „Вилмош Ковач“ (2004), член на Унгарската академия на изкуствата.

Автор на книгите: „На нова звезда“ (2003), „В магията на нещата“ (1983, стихове); „Сенчеста долина“ (2013), „Бяла черница“ (1988, разкази); роман-поема (трилогия) „Далеч е още здрачът“ (2008), „Угасваща светлина“ (2010), „Отвъд светлините“ (2012) и др.

● Иван Бинар ● виж издадените книги

Иван Бинар (р. 1942, Босковице) е чешки прозаик, журналист, преводач, активен участник в политическия, обществения и културния живот. През 1977 г. е принуден по политически причини да напусне страната със семейството си, живее и работи във Виена, където в продължение на пет години е редактор в радио „Свободна Европа“. След събитията през 1989 г. се връща в Прага, от 2002 до 2004 г. е председател на Общността на чешките писатели. Член е на ръководството на ПЕН-клуба и един от основателите на новосъздадената Асоциация на чешките писатели.

Автор на романи, повести, разкази, есета, приказки, радиопиеси за възрастни и деца. На български език са превеждани негови разкази в сборници и периодични издания, както и книгите „Три малки прози“ (2004) и „Приказки за пораснали и непораснали деца“ (2015). През 2014 г. романът „Синият присмехулник“ е номиниран за престижната национална награда „Магнезия литера“.

● Махмуд ал-Римауи ● виж издадените книги

Махмуд ал-Римауи (р. 1948) е всепризнат майстор на разказа. Палестинец с йорданско гражданство, живее в Аман, но по-голямата част от живота си прекарва в Бейрут и Кувейт.
Творческия си път започва като журналист. И днес работи като политически анализатор за вестници от Арабския залив. Издал е 13 сборника с разкази. Най-значимите сред тях са „Планета на солта и ябълките”, „Родословно дърво”, „Бавно бие малкият тъпан”, „Чужди”, „Депозит”, „Часова разлика” и „Завръщането на птицата”. Има два романа: „Кой ще утеши госпожата”, включен в разширения списък на арабския „Букър” през 2010 г., и „Истински сън”, смятан за един от най-значимите романи според журито на китайската награда „Акюди” за подпомагане на арабското творчество през 2013 г. Издава и книги с афоризми и литературни текстове като „Единствени братя”, „Цялата работа е...”
Ал-Римауи се смята за един от ярките новатори на съвременния арабски разказ. Творчеството му носи човешки заряд, съчетавайки експеримента с реализма в нов дух и в непозната в арабския свят светлина.

● Оля Савичевич ● виж издадените книги

Оля Савичевич-Иванчевич (р. 1974) е сред най-популярните съвременни хърватски автори, защитила таланта си както с поезия, така и с проза. Родена е и живее в Сплит. Завършила е хърватски език и литература във философския факултет в Задар. Автор е на 5 стихосбирки и на сборника с разкази „Да разсмееш куче“, удостоен с наградата за най-добра проза, писана от автор до тридесет и пет години. Дебютният й роман „Адио, каубой“ прави истински жанров и тематичен пробив в хърватската литература и заслужено е провъзгласен за най-добър роман на 2010 година. Скоро след това е преведен на македонски, немски, испански и английски.

● Андраш Петьоц ● виж издадените книги

Андраш Петьоц (р. 1959, Будапеща) е писател, поет и редактор, подпредседател на унгарския ПЕН-клуб. Литературната му кариера започва през 1980-те години, като представител на ъндърграунд течението. Публикува самиздат, присъединява се към Парижкия кръг на авангардистите, един от обновителите е на визуалната и акустичната поезия. Участва в местни и чуждестранни литературни фестивали. Публикува и под псевдоним, предизвиква сензация в родината си със стихосбирката „Женска къдрица“ под името Рита Естер Мечеки. От средата на '90-те години в поезията му все повече изпъкват мотиви, характерни за синтезирането и обединяването на поетическите традиции. През 2001 г. публикува стихосбирката в проза „На мястото, от слънцето огряно“, плод на преживяванията му по време на писателски семинар в Айова, САЩ, която излиза и на български език. Романът „Чужденци“ (2007) претърпява три преиздания в родината и досега е преведен на немски, полски и грузински език. „Тази книга разказва за несигурното, плашещо бъдеще на Европа. Историята, описана в нея, всъщност би могла да се случи в коя да е източноевропейска страна“, казва за творбата полският писател Кшищоф Варга.

● Силард Рубин ● виж издадените книги

Силард Рубин (1927-2010, Будапеща) е поет, писател, преводач. Завършва английска и унгарска филология в университета „Петер Пазман”. През 1946 г. се включва в литературния кръг към списанието за художествена литература „Уйхолд”, на което сътрудничат значителни унгарски писатели като Иван Манди, Янош Пилински, Агнеш Над Немеш, Ищван Йоркен и др. По-късно работи като журналист, ръководи културната рубрика на Централния съвет по печата и е редактор в издателство „Интерпрес”. Съавтор е на унгарския превод на „Тютюн“ от Димитър Димов.
Публикува първия си роман „Хвърлен камък“ през 1952 г., последван от още шест книги. Критиката го забелязва едва след като новелата му „Игра на птици” (1963), публикувана и на немски, жъне неимоверен успех. Съвременниците му отдават заслужено внимание, Миклош Сенткути го нарича „модерния Вертер”, книгите му биват оценени по достойнство и от Янош Пилински, Петер Естерхази и др. Романът „Младенци“ излиза едва след кончината на писателя като част от архивното му наследство.

● Павол Ранков ● виж издадените книги

Словашкият писател Павол Ранков (р. 1964 г., град Попрад) дебютира в литературата през 1995 година със сборника разкази „От далечината на времето“, (издаден на български през 2003). Според критиката в тази книга писателят следва традициите на световния и словашкия магически реализъм, като литература извън времето и пространството, истории, развиващи се често в екзотична среда, мистифицирани, ирационални, с неочаквана развръзка.

През 1997 година получава международно признание с наградата на италианското министерство на културата Premio Letterario Internazionale „Jean Monnet“. Романът „Случи се на първи септември“ е четвъртата му книга, получила престижната Награда за литература на Европейския съюз (2009). Преведена е на много езици и има няколко преиздания. Последната му пета книга, романът „Майки“, излиза през 2011.

● Милета Проданович ● виж издадените книги

Милета Проданович (р. 1959, Белград) – художник, писател и университетски преподавател, е ярко и запомнящо се присъствие в сръбския културен и обществен живот. Автор е на романи, разкази, есета и пътеписи, като сред тях най-известни са романите „Вечеря при свети Аполоний“ (1983), „Кучето с пречупен гръбнак“ (1993, 2002), „Танцувай, чудовище, на моята нежна музика“ (1996, 2000), „Червена забрадка, цяла от коприна“, (1999), „Това би могъл да е вашият щастлив ден“ (2000, 2001), „Градина във Венеция“ (2002), книгата с есета „По-старият и по-красив Белград“ (2001) и др. Макар да е сред редките писатели, които не бягат от политически ангажимент в книгите си, творчеството на Милета Проданович притежава несъмнени художествени достойнства. Доказателство за това са многобройните му литературни награди, между които стипендията „Борислав Пекич“, наградата Bulgarica през 2000 г. – за най-добра книга на територията на бивша Югославия, наградата на Белград за най-добра книга за 2002 г., Виталовата награда за на най-добра книга през 2008 г.

● Шандор Петьо ● виж издадените книги

Унгарският писател и журналист Шандор Петьо (р. 1948, Будапеща) твори в областта на детската литература, издава вестник за деца и юноши, сценарист е на поредица анимационни филми, излъчени по Унгарската телевизия през 80-те години. Техните главни герои, жълъдите-кукли Марци и Марчи, са действащи лица и в “Цирк над града” (1985).

● Ян Яндоурек ● виж издадените книги

Ян Яндоурек (р. 1965, Нове Место над Метуйи) е чешки белетрист, есеист, журналист, автор на популярни книги със социологическа тематика, старокатолически духовник. Теологическото си образование получава в Кирилометодиевския богословски факултет в Лимомержице и в Теологическия факултет на университета в Берн, където работи по темата „Критична херменевтика на религиозните текстове при Фойербах, Маркс и Фройд“. Докторат по социология защитава в Карловия университет в Прага, където работи в катедрата по съвременна компаративистика. Води курсове по социология на литературата и социология на религията. Автор е на седем романа, между които „Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила“ (изд. „Ерго”, 2010). За романа си „В лъвската яма“ (1997) получава награда „Иржи Ортен“.

● Даниеле дел Джудиче ● виж издадените книги

Италианският писател Даниеле дел Джудиче (р. 1949, Рим) се е занимавал с театър, изявявал се е като литературен критик и есеист, бил е пилот и пътешественик, участвал е в научни проекти. Още от първия му роман, „Стадионът „Уимбълдън” (1983), филмиран през 2001 г., личат широтата на жизнения му опит, знанията и възгледите му. Литературните му интереси са най-разнородни – пише есета както за С. Цвайг и З. Фройд, така и за Р. Л. Стивънсън. Влиянието на Итало Калвино е осезаемо в творчеството му, но това не пречи Дел Джудиче да се смята за един от най-оригиналните съвременни италиански автори. Прецизността на изказа и спецификата на вижданията му за свободата на личността, за сблъсъка между човека и модерните технологии, за съприкосновението на съвременните митове и реалността придават особена актуалност на творчеството му, отличено неведнъж в родината, а през 2009 г. за романа си „Подвижен хоризонт” получава и престижната Награда за литература на Европейския съюз. Живее във Венеция, където преподава драматургия.

● Имре Оравец ● виж издадените книги

Унгарският писател Имре Оравец (р. 1943, село Сайла) по образование е филолог, завършва  университета „Лайош Кошут” в Дебрецен. Бил е физически работник, учител, секретар и преводач, работи като асистент по икономика, сътрудник и редактор в столичния седмичник „Живот и литература” (ÉS). Пребивава неколкократно в САЩ. Превежда от английски и немски. Автор eна стихосбирките „Хей” (1972), „Книга на индианците хопи” (1983), „Прах” (2000) и др., пише за деца. Удостояван eспрестижни литературни награди. В „Септември 1972” Оравец ретроспективно пресъздава неизличимия спомен за една голяма любов, отшумяла отдавна, но белязала сърцето му с дълбоки, нелечими от времето рани. Въпреки значителната си авторитет на европейската литературна сцена, както и съществената роля, която изиграва във формирането на унгарския литературен канон от края на миналия и началото на ХХIв., до момента Имре Оравец е почти непознат в България.

● Кристина Тот ● виж издадените книги

Кристина Тот (р. Будапеща, 1967) пише поезия и проза, превежда съвременна френска поезия. През 1983 г. завършва художествена гимназия, а през 1993 г. – Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош”. Работила е във Френския институт в Будапеща, от 1998 г. се занимава с изработка и реставрация на стъклописи и витражи. Автор е на няколко стихосбирки, между които „Палто по есенно развято” (1989), „Нишката на разговора” (1995), „Рохък сняг” (2001), „Булеварден плач” (2004), „Висока топка” (2009), както и на сборниците с разкази „Баркод” (2006), „Искаш ли да те изпратя до дома?” (2009) и „Пиксели” (2011).

Удостоена е с Почетен медал „Радноти” (1989), литературните награди „Дюла Ийеш” (1994), „Атила Йожеф” (2000), „Паладиум” (2002), „Детска книга на годината” (2003) за стихосбирката „Лондонски мечета“, „Шандор Мараи” (2007) за книгата „Баркод”, Лавров венец на Република Унгария (2009) и др. Стиховете и разказите й са преведени на много езици.

● Балаж Дьоре ● виж издадените книги

Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща)е член-учредител на неконвенционалните писателски общества „Лелегзет”, „Йорлеи” и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф” (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на годишника „Уйхолд” и списание „Изход 84”. Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий” (1982), „Прекъснах един роман” (2004), „Жилище назаем” (2010), както и на множество белетристични творби, между които „Всеки да потърси смъртта си” (1993), „Илюзията на назоваването” (1996), „Щастлива книга” (2001), „Баща на мъртвите” (2003, бълг. издание: „Ерго”, С., 2009), „Приятелят на баща ми” (2006), „Накъде така, Будапеща?” (2010) и др. Носител е на литературните отличия „Милан Фющ” (1997), „Про Литература” (2004), „Атила Йожеф” (2005) и др.

● Йовица Ачин ● виж издадените книги

Йовица Ачин (р. 1946, Зренянин) е литературен критик, преводач, есеист и разказвач. Склонен към експериментиране и смесване на литературните жанрове, в неговата творческа интерпретация литературата е синтетично състояние на духа, което абсорбира в себе си всички изкуства и форми на говорене. Своето пристрастие към френската и най-вече немската литература и философия показва чрез преводите си на Ницше, Фройд, Хьолдерлин, Бенджамин и Бубер. Плод на интереса му към темата за лагерите са два броя на сп. „Дело” и „Поле”, антологията на Солженицин „Архипелаг Гулаг”, както и книгата му „Гадаене по пепел” (1993). За критическите и литературните му занимания свидетелстват книгите „Политиката на паяка” (1978), „Поетика на лудостта” (1986), „Поетика на лъжата” (1991), „Пеперуден съновник” (1993), „Извънземни явления” (1999), както и последните му творби „Еротичен речник на сръбския език” (2003) „Дневник на прогонената душа” (2005) и „Прочетено в очите ти” (2006, Виталова награда за книга на годината).

● Таня Дюкерс ● виж издадените книги

Таня Дюкерс (р. 1968, Западен Берлин) следва германистика, американистика и изкуствознание в Берлинския свободен университет и в университета в Амстердам. Пише текстове за „Дойче веле”, работи като лектор-асистент в различни издателства. Във връзка с преподавателската й дейност и професията на свободен писател е живяла из цял свят: Лос Анджелис, Бристол, Барселона, Париж, Прага, Кракау, Букурещ, Сибиу, Готланд, Брюксел, Залцбург, Кипър. Дебютният й роман „Зона за игра” излиза през 1999 г., следват „Небесни тела” (2003), „Най-дългият ден на годината” (2006) и „Стаята на Хаузер” (2010). Издава стихосбирки, есета, репортажи. Сборникът с разкази „Кафене Бразилия” е публикуван през 2001 г.

● Антонин Баяя ● виж издадените книги

Антонин Баяя (р. 1942, Злин) е чешки белетрист и есеист. Произхожда от лекарско семейство, завършва Висшия агротехнически институт, работи в областта на земеделието, след това е редактор в Чешкото национално радио и радио „Свободна Европа”. От 1996 г. води семинар по творческо писане в университетите в Злин и Оломоуц. Член е на Съвета на Чешката телевизия и на Комитета на международния ПЕН клуб в Прага. Автор е на пет романа, кратки прозаични творби и есета. Романът му „Вълчеотдание” (2003) е отличен през 2004 г. с наградата „Магнезия Литера” и е номиниран сред десетте най-добри литературни произведения на десетилетието. Романът „На хубавата синя Држевнице” (2009 – заглавието буди асоциация с Щраусовия валс „На хубавия син Дунав”) получаваНационалната награда за литература за 2010 година. Кратки прозаични творби и романи на Антонин Баяя са преведени на осем европейски езика.

● Фарук Шехич ● виж издадените книги

Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач (Босна и Херцеговина). Завършва Ветеринарен факултет в Загреб и Философски факултет в Сараево. През 1992–1995 г. воюва в V корпус на Босненската армия и достига до чин лейтенант. Работи като журналист и колумнист на сараевското списание „Старт”, където води собствена рубрика. От 1998 г. публикува проза, поезия, есета, критика. Произведенията му са преведени на английски, френски, италиански, немски, унгарски, словенски, македонски и полски език.

Можем  ли е някога да се завърнем истински от войната? Доколко войната остава в нас завинаги? Това са въпросите, които не спира да си задава Фарук Шехич. Формално войната е завършила, но белезите от нея бележат спомените за цял живот и само на пръв поглед изместват по-силното присъствие на цивилния всекидневен живот.

● Андрес Барба ● виж издадените книги

Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата „Костта, която най-много боли” (1997), получила наградата „Рамон Сендер”. Признание обаче му донася втората му творба „Сестрата на Катя” – финалист на престижната награда за роман „Ералде” (2001), която е филмирана през 2008 година от холандската режисьорка Мийке де Йонг. Следват с голяма честота нови заглавия и награди: „Добрите намерения” (2002), „Сега свирете танцова музика” (2004), детската „История за Нищо” (2006), „Версии на Тереса” (2006, награда „Торенте Балестер”), „Книга на паденията” (2006), „Церемонията на порното” (2007, награда „Анаграма” за есе, в съавторство с Хавиер Монтес), „Малките ръце” (2008), „Август Октомври” (2010), „Смъртта на един кон” (2011, награда „Хуан Марч” за новела). Представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Книгите му са превеждани на осем езика.

● Ласло Блашкович ● виж издадените книги

Ласло Блашкович (Нови Сад, 1966) е поет, есеист и писател. Романите му са пропити с ексцентричността на градското всекидневие, с мрачна ирония и гротеска. Пише и радиопиеси. За Блашкович стихът е вид метафорична или буквална констатация, стихотворенията му са като езикови кълба, които постоянно се раз/намотават. Поет на дългия дъх и езиковия изказ, нещо валидно и за романите му, в които, тръгвайки от реална даденост, се стреми към символното надхвърляне на околния свят. Сред героите в Адамова ябълка са и писателите Александър Тишма, Данило Киш, Милорад Павич и самият автор, обясняващ писателския си похват с Аристотеловия принцип винаги да използва реални образи в трагедията. Носител на награди за поезия и проза. Превеждан е на английски, френски, унгарски и други езици.

● Ева Банки ● виж издадените книги

Родена съм през 1966 г. в Надканижа, преподавам световна литература и творческо писане в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош” и Реформаторския университет „Гашпар Кароли”. До 35-годишна възраст публикувах само стихове. През 2004 г. излезе първият ми роман „Дъждовен град”, магическа семейна сага върху унгарската история. Последва го „Златно везмо” (2005), по-късно и сборникът с разкази „Унгарски Декамерон” (2007). Винаги съм стояла далеч от политическите борби на унгарския литературен живот. През 2006 г. с възпитаниците си учредих интернет портала „Нов Наутилус”, превърнал се днес в сериозен и многоцветен онлайн журнал. От литературните преводи на възпитаниците си съставих две пожънали голям успех трубадурски антологии: „Сладостта на пролетта” и „Невъзпитана любов”. Дъщеря ми Естер е на три и половина годинки.

● Михал Айваз ● виж издадените книги

Михал Айваз (Прага, 1949) е чешки поет, белетрист, есеист, философ и преводач. Завършва Философския факултет на Карловия университет. Книгите му са преведени на повече от десет езика. Носител на национални и международни отличия. Прозаичните творби на Айваз изобилстват с мистични и фантазийни сцени, с елементи на магическия реализъм и на жанра urban fantasy. Връзката между човека и града е широко застъпена в белетристичното му творчество. На любимата си тема Прага авторът за първи път изневерява с романа „Пътуване на юг” (2008) и повторно – с още неиздадената повест „Люксембургската градина”.

● Шандор Тар ● виж издадените книги

Шандор Тар (1941-2005) е майстор на късата проза. Писателската му кариера възхожда през '90-те, за да стигне след злостните удари на съдбата до безславния си залез през 1999-а, когато се разчува, че Тар е доносничил на тайните служби на соцрежима, и измъчван от угризения на съвестта, след няколкогодишна физическа и психическа агония, самоунищожителен алкохолизъм, постоянни дезинтоксикации и психиатрични лечения, през 2005 г. писателят умира. Бил е на върха и на дъното, победител и губещ, разкаян грешник и жертва, опитала да се върне в правия път. Наскоро издаденият му и в България роман ноар „Сивия гълъб” става сензация за 2008 г.

● Петер Били ● виж издадените книги

Петер Били (Кошице, 1978) е словашки писател, поет и преводач. Живее в странство, първо в Италия, по-късно в Испания, понастоящем пребивава и работи на свободна практика в Мадрид. Автор е на стихосбирките „Забавени залези” (2001), „В клопката на образа” (2002), „Последна сиеста на любовниците” (2006)  и др., на романите „Светият демон” (2004), „Бунтът на ангелите” (2005) и „Дон Джовани” (2007). Печели наградите „Иван Краско” и „Рудо Слобода Рубато” за стихосбирката си „Забавени залези”, наградата на изд. „Словашки писател” за романа „Светият демон” (2004) и „Книжни ревю” за „Дон Джовани”, обявен за книга на 2007-а.

● Радослав Петкович ● виж издадените книги

Радослав Петкович (Белград, 1953) е сред най-изтъкнатите и обичани съвременни сръбски прозаици, чиито произведения с универсалната си философска проблематика, със своята дълбочина, ерудиция и разказваческа зрелост са спечелили престижни литературни награди и многобройни почитатели. Сред най-известните му творби са романите “Пътуване в Двиград” (1979), настоящият “Съдба и коментари” (1993, НИН-ова награда за най-добър роман на годината), “Съвършен спомен за смъртта” (2008), сборниците с разкази “Известие за чумата” (1989), “Човекът, който живееше в сънищата” (1998) и др. Прозата на Петкович е представена на редица европейски езици. Преводач е на Честъртън, Толкин, Дефо и Стивинсън.

● Дияна Боева ● виж издадените книги

Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. Публикувала е в различни литературни вестници и сборници. Има награди за кратка проза. Автор е на книга с разкази. През 2013 г. получава наградата на Столичната библиотека за курса си по творческо писанe, както и награда от МОН за практики, които обвързват литературата с гражданското образование. Един от водещите на рубриката „Нещо за четене“ (2012-2013) по Дарик радио. Води курсове по творческо писане, включително и във виртуални платформи. Харесва Северното Черноморие – по-голямата част от свободното си време прекарва в гр. Балчик. „Писма за оригами“ е първият ѝ роман.  

● Петър Тушков ● виж издадените книги

Петър Тушков (р. 1977, София) е писател, поет и преводач на художествена литература. Един от основателите на сп. Сборище на трубадури. С големи прекъсвания публикува разкази и поезия в печата от 1990 г. Отдел „И“ е първият му роман.
 
Сайт: http://eet-live.com
Twitter: @cellthirteen

● Виктор Дяков ● виж издадените книги

Приемствеността при фамилните имена понякога се къса при най-глупави обстоятелства.

Аз, баща ми и децата ми сме Цакови. Но когато бях на 15, той ми каза, че истинската ни фамилия с него би трябвало да е друга – когато се родил той, по някаква временна прищявка на властта фамилното име на децата се образувало от малкото име на дядото и баща ми станал Цаков, а после властта се сменила или се отказала от своята прищявка – не знам точно – и фамилните имена отново започнали да се запазват както трябва, така аз съм станал Цаков от баща си.

Когато тази книга тръгна да излиза, един мой стар познайник, врял и кипял в тия работи, ме посъветва да я подпиша с псевдоним. Запънах се като магаре – нали току-що почнахме да градим фамилията Цакови...

После този стар познайник изведнъж ми предложи да я подпиша като Виктор Дяков.

Онемях. Нямаше как той да знае, че Дяков е фамилията, която би трябвало да нося.

Не вярвам в случайности. За случайностите и създаването на висшите форми на живот „по случайност“ известният британски физик Фред Хойл казва следното: „...все едно да очакваш, че ако се извие тайфун над градското бунище и добре разбърка боклука, накрая от него ще се получи един съвършен Боинг-747“.

Приемствеността при фамилните имена понякога се възражда при най-странни обстоятелства...

● Нели Лишковска ● виж издадените книги

Нели Лишковска е автор на сборниците с разкази „Смърт до насита” (1998), „Зеницата на Бога” (2007) и „Стъпки по ръба на месечината” (2008), както и на романите „Нероденият” (2009), „Леговището на тъгата” (2010), „Зверо sapiens” (2011), „Петнайсетият камък” (2012), „Безкрайната точка” (2013) и „Ключовете от Рая” (2014).

Миналата година излиза и сборникът с пиеси „Недокоснати пиеси”.

Повечето от разказите в „Танго за Луцифер“ са публикувани в печатни и електронни издания.

● Станчо Пенчев ● виж издадените книги

Станчо Пенчев се ражда в Шумен през 60-те години на миналия век, през един февруарски парад на планетите. Зодиакалният му хороскоп на Водолей определя и либералното му отношение към прозаичните жанрове. Пише с еднаква лекота и безотговорност от фрагменти до романи, тоже притчи. Философското му образование в СУ „Св. Климент Охридски“ не му попречва понякога да се изкушава и от мерена реч. За изтъкване са двата му романа „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), в който битуват всякакви словесни форми, също и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат, печелили са награди. Последното му прегрешение са приказките, няколко от тях поместени в скромната книжица „Седем приказки“. Името му в енциклопедии няма да откриете, млад е за тях, въпреки че в чужбина проявяват интерес към писанията му и ги превеждат на немски, френски и други индоевропейски езици. Тази е осмата му книга, ако ви се понрави, потърсете и други!

● Николай Фенерски ● виж издадените книги

 

Николай Фенерски е роден през 1974 г. в град Архангелск. От 2006 г. живее и работи в Бургас. Първите му публикации са във великотърновския студентски алманах „Пир“ (1998 г.), публикува разкази във вестниците „Сега“, „Монитор“, „Стършел“ и в списанията „Съвременник“, „Море“, „Света гора“, „Фрийстайл“, „Световете“.

През 1998 г. излиза сборникът „Апокалипсисът е дело лично“, за който получава наградата „Пегас“ на Община Бургас за белетристика, както и съпътстващата награда на конкурса „Южна пролет“ в гр. Хасково за 2010 г.

Поставя началото и поддържа хумористичния сайт www.severozapad.org.

Сценарист е на късометражния филм „Резерват Северозапад“, излъчван в конкурсната програма на София Филм Фест през 2012 г.

● Гергана Пожарски ● виж издадените книги

Гергана Пожарски е родена в гр. Плевен. Учи философия, културология и социална педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. Публикува поезия, критика и разкази в периодични издания, между които “Литературен форум”, “Литературен вестник”, “Аудитория”, “Сега”. Била е редактор на приложението “Книжен свят” на в. “Литературен форум”. Интересите й са свързани с философията на езика и философската херменевтика, като засягат теорията на разбирането и най-вече символното съпоставяне на различни класове семантични системи, осъществявано в акта на осмисляне. През последните години усърдно работи за подобряване на качеството на живот на децата без родители и на младежите, отрасли в социални домове. Насочва вниманието си върху психологическото и социално консултиране, с цел преодоляване на травмата от изоставянето. Един от създателите и първи управител на Защитено жилище „Заедно” в с. Гурмазово за младежи, лишени от родителски грижи.

● Стоян Гяуров ● виж издадените книги

Стоян Гяуров е журналист и преводач, роден през 1950 в Хасково. Завършва английска филология в Софийския университет, след което работи в държавното радио. От 1990 до 2012 е редактор в радио „Дойче Веле”, Бон. Превел е книгите: „Светът на късната античност” от Питър Браун, „Невинни ръце” от Александър Демант, „Мойсей Египтянина” от Ян Асман, „Бъдещето на класическото” от Салваторе Сетис, „Фараонът Пруст” от Михаел Маар.



полезни Връзки

 

 


© 2011 Издателство Ерго ЕООД, Дизайн: e-house.bg