Автори

АВТОРИ ПО АЗБУЧЕН РЕД



АВТОРИ ПО ЖАНР

Поезия »
Проза »
Антична литература »
Хуманитаристика »

● Иван Бинар ● виж издадените книги

Иван Бинар (р. 1942, Босковице) е чешки прозаик, журналист, преводач, активен участник в политическия, обществения и културния живот. През 1977 г. е принуден по политически причини да напусне страната със семейството си, живее и работи във Виена, където в продължение на пет години е редактор в радио „Свободна Европа“. След събитията през 1989 г. се връща в Прага, от 2002 до 2004 г. е председател на Общността на чешките писатели. Член е на ръководството на ПЕН-клуба и един от основателите на новосъздадената Асоциация на чешките писатели.

Автор на романи, повести, разкази, есета, приказки, радиопиеси за възрастни и деца. На български език са превеждани негови разкази в сборници и периодични издания, както и книгите „Три малки прози“ (2004) и „Приказки за пораснали и непораснали деца“ (2015). През 2014 г. романът „Синият присмехулник“ е номиниран за престижната национална награда „Магнезия литера“.

● Антонин Баяя ● виж издадените книги

Антонин Баяя (р. 1942, Злин) е чешки белетрист и есеист. Произхожда от лекарско семейство, завършва Висшия агротехнически институт, работи в областта на земеделието, след това е редактор в Чешкото национално радио и радио „Свободна Европа”. От 1996 г. води семинар по творческо писане в университетите в Злин и Оломоуц. Член е на Съвета на Чешката телевизия и на Комитета на международния ПЕН клуб в Прага. Автор е на пет романа, кратки прозаични творби и есета. Романът му „Вълчеотдание” (2003) е отличен през 2004 г. с наградата „Магнезия Литера” и е номиниран сред десетте най-добри литературни произведения на десетилетието. Романът „На хубавата синя Држевнице” (2009 – заглавието буди асоциация с Щраусовия валс „На хубавия син Дунав”) получаваНационалната награда за литература за 2010 година. Кратки прозаични творби и романи на Антонин Баяя са преведени на осем европейски езика.

● Андрес Барба ● виж издадените книги

Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата „Костта, която най-много боли” (1997), получила наградата „Рамон Сендер”. Признание обаче му донася втората му творба „Сестрата на Катя” – финалист на престижната награда за роман „Ералде” (2001), която е филмирана през 2008 година от холандската режисьорка Мийке де Йонг. Следват с голяма честота нови заглавия и награди: „Добрите намерения” (2002), „Сега свирете танцова музика” (2004), детската „История за Нищо” (2006), „Версии на Тереса” (2006, награда „Торенте Балестер”), „Книга на паденията” (2006), „Церемонията на порното” (2007, награда „Анаграма” за есе, в съавторство с Хавиер Монтес), „Малките ръце” (2008), „Август Октомври” (2010), „Смъртта на един кон” (2011, награда „Хуан Марч” за новела). Представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Книгите му са превеждани на осем езика.

● Ласло Блашкович ● виж издадените книги

Ласло Блашкович (Нови Сад, 1966) е поет, есеист и писател. Романите му са пропити с ексцентричността на градското всекидневие, с мрачна ирония и гротеска. Пише и радиопиеси. За Блашкович стихът е вид метафорична или буквална констатация, стихотворенията му са като езикови кълба, които постоянно се раз/намотават. Поет на дългия дъх и езиковия изказ, нещо валидно и за романите му, в които, тръгвайки от реална даденост, се стреми към символното надхвърляне на околния свят. Сред героите в Адамова ябълка са и писателите Александър Тишма, Данило Киш, Милорад Павич и самият автор, обясняващ писателския си похват с Аристотеловия принцип винаги да използва реални образи в трагедията. Носител на награди за поезия и проза. Превеждан е на английски, френски, унгарски и други езици.

● Ева Банки ● виж издадените книги

Родена съм през 1966 г. в Надканижа, преподавам световна литература и творческо писане в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош” и Реформаторския университет „Гашпар Кароли”. До 35-годишна възраст публикувах само стихове. През 2004 г. излезе първият ми роман „Дъждовен град”, магическа семейна сага върху унгарската история. Последва го „Златно везмо” (2005), по-късно и сборникът с разкази „Унгарски Декамерон” (2007). Винаги съм стояла далеч от политическите борби на унгарския литературен живот. През 2006 г. с възпитаниците си учредих интернет портала „Нов Наутилус”, превърнал се днес в сериозен и многоцветен онлайн журнал. От литературните преводи на възпитаниците си съставих две пожънали голям успех трубадурски антологии: „Сладостта на пролетта” и „Невъзпитана любов”. Дъщеря ми Естер е на три и половина годинки.

● Петер Били ● виж издадените книги

Петер Били (Кошице, 1978) е словашки писател, поет и преводач. Живее в странство, първо в Италия, по-късно в Испания, понастоящем пребивава и работи на свободна практика в Мадрид. Автор е на стихосбирките „Забавени залези” (2001), „В клопката на образа” (2002), „Последна сиеста на любовниците” (2006)  и др., на романите „Светият демон” (2004), „Бунтът на ангелите” (2005) и „Дон Джовани” (2007). Печели наградите „Иван Краско” и „Рудо Слобода Рубато” за стихосбирката си „Забавени залези”, наградата на изд. „Словашки писател” за романа „Светият демон” (2004) и „Книжни ревю” за „Дон Джовани”, обявен за книга на 2007-а.

● Йорданка Белева ● виж издадените книги

 

Йорданка Белева (р. 1977, Тервел) е носител на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки.

Автор е на поетичната книга „Пеньоари и ладии” (2002) и сборника с разкази „Надморската височина на любовта” (2011).

● Дияна Боева ● виж издадените книги

Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. Публикувала е в различни литературни вестници и сборници. Има награди за кратка проза. Автор е на книга с разкази. През 2013 г. получава наградата на Столичната библиотека за курса си по творческо писанe, както и награда от МОН за практики, които обвързват литературата с гражданското образование. Един от водещите на рубриката „Нещо за четене“ (2012-2013) по Дарик радио. Води курсове по творческо писане, включително и във виртуални платформи. Харесва Северното Черноморие – по-голямата част от свободното си време прекарва в гр. Балчик. „Писма за оригами“ е първият ѝ роман.  



полезни Връзки

 

 


© 2011 Издателство Ерго ЕООД, Дизайн: e-house.bg