Автори

АВТОРИ ПО АЗБУЧЕН РЕД



АВТОРИ ПО ЖАНР

Поезия »
Проза »
Антична литература »
Хуманитаристика »

● Мария Василева ● виж издадените книги

Мария Василева е родена в последния ден на септември 1986 г., в Бургас. Завършва Френска езикова гимназия и МИО в Икономическия Университет – гр. Варна. Следва една година и във Варшавския икономически университет. Страстта й обаче не са икономиката и финансите, затова работи като кариерен консултант, където всеки ден е различен и се чувства истински полезна.

 
Любовта й към думите започва със списването на личния й блог Разпилени парченца, който тази есен навършва пет години. 

● Иванка Павлова ● виж издадените книги

Иванка Павлова е авторка на поезия. Участвала е с цикли в книги („Светлинен пръстени Петима млади поети“), с публикации в антологии, вестници и списания. Издала е стихосбирките Градините на сърцето“ („Лице“, С., 1993) и Между да и не“ („Стигмати“, С., 2006), както и четири книжки със стихотворни творби за деца: „Врабец храбрец“, „Калинка Малинка“, „Балончета хвъркатии Помисли! Отгатни!“.

Превежда от унгарски и от руски език. В неин превод са Антологията на унгарската поезия Цветни мастила“ („Стигмати“, С., 2005) и книгите за деца на Ищван Чукаш Бомбе и картофен носи на Шандор Фодор Чипике джуджето великан“. Най-добра представа за нейните преводи на поезия от руски език дава антологията Заветни лири“. Има голям брой журналистически публикации. Работила е като редакторка, като преподавателка по унгарско странознание, теория и практика на превода и езикова култура в Катедрата по унгарска филология, както и като учителка по български език и литература.

● Антология ● виж издадените книги

Your content goes here

● Владислав Христов ● виж издадените книги

Владислав Христов (р. 1976, гр. Шумен) живее и работи като журналист и фотограф в София. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат: „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (стихове, 2012, номинирана за наградата „Иван Николов“), „Фи“ (стихове, 2013). Член e на международната организация The Haiku Foundation. Носител е на първи награди от конкурсите за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), националния конкурс за хайку на свободна тема (2010) и международния конкурс Cherry blossom (2011). Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в изданията на американската хайку асоциация Frogpond, световния хайку клуб World Haiku Review, както и в Simply Haiku, Whirligig, Sketchbook, The Heron’s Nest, Мodern Haiku, Notes from the Gean, Lynx, Haiku Heute, Asahi Haikuist Network, The Mainichi Daily News и мн. др., част са от международни антологии и сборници. Текстове на Владислав Христов са превеждани на английски, немски, френски, холандски, испански, италиански, японски, руски, хърватски, арабски, иврит, турски, чешки, полски и унгарски език. Организатор е на множество инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

● Мирослав Христов ● виж издадените книги

Мирослав Христов (р. 1982, София) е завършил философия и магистратура по културология („Изкуство и съвременност”) в СУ „Св. Климент Охридски”. Има публикации в периодичния литературен печат. През 2010 г. излиза дебютната му стихосбирка „Череша с гравитация” (изд. “Арс”), която е отличена на два национални конкурса. Автор е на пиесата „Всичкоядеца”, чиято театрална премиера предстои в края на 2012 г. Вторият му драматургичен текст „Последната звезда” беше отличен на фестивала „Нова българска драма“ (Шумен, 2012 г.). Участва в поетично-музикалния пърформанс „4х4”.

● Роман Кисьов ● виж издадените книги

Роман Кисьов е поет с изтънчено усещане за мяра. Мотивите в неговите картини и стихове са хармонично преплетени. Самият Кисьов е изключителен познавач на теологията, философията, митологията, историята (особено българската) и литературата, което е и видно от неговите стихове. Кисьов е, преди всичко, родèн поет. Той е също така поет, който се стреми към лаконичност на изказа, стреми се към поетическия идеал – с малко да се каже много... Леснодостъпна, а същевременно дълбока, мисловна и преживяна, поетиката на Роман Кисьов със сигурност няма да остави равнодушни истинските любители на поезията.

Жарко Миленич

● Таня Кольовска ● виж издадените книги

Човек може само да моли за погледа на поет, който осезава такъв свят; който знае наименованието на всяко негово кътче и на всеки атом в него, защото той е творецът на неземните му измерения, превръщащи смъртта, безсмъртието и вечността в обикновена житейска среща на улицата - без патос и разтърсващи прозрения, без страст и клетвени заклинания, без хъс и възгласи. Просто ей така, както си вървиш, както разсеяно гледаш, както си дишаш, очите ти срещат стиха на Таня Кольовска и застиваш удивен: „Я, какво било!” Застиваш пред тези филигранни думи, застиваш пред тази изящност на ритъма, който повтаря недоловимия шум на течащата във вените ти кръв.
 
Ива Николова

● Камен Костов ● виж издадените книги

Завършили сте кино, телевизионна и драматична режисура в НАТФИЗ, автор и режисьор сте на документални филми, били сте директор на Първия частен театър във Варна, режисьор сте на над 40 постановки, реализирани в театри в страната, бихте ли разказали нещо повече за това. 
1) не мога да повярвам, че съм свършил толкова много неща; 2) всичко, направено до тук, ми се струва несъществено, сравнено с онова, което сега замислям да направя...
 
Из интервю с автора

● Анте Поповски ● виж издадените книги

Македонският поет, есеист, преводач, публицист, академик Анте Поповски е един от най-големите модерни поети на Република Македония, с широка международна известност. Роден е през 1931 г. в с. Лазарополе, Дебърско. Издава 22 книги с поезия (9 от които с избрана поезия), като връх на поетическото му дело е епическата поема „Свята песен” (2001), съставена от 22 песни с общо 9085 стиха. Първата му поетическа книга „Отблясъци” излиза през 1955 г., а последната – „Две тишини” – излиза посмъртно през 2003 г. Автор е и на книги с есета и публицистика. Носител е на най-престижните награди в Р Македония, както и на международната “Premio Europa”.

● Дьорд Петри ● виж издадените книги

Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, преводач и журналист, носител на наградите „Кошут“ и „Атила Йожеф“. Завършва унгарска филология и философия в Будапещенския университет. Първата му стихосбирка „Обяснения за М.“ излиза през 1971 г. От 1974 г. е писател на свободна практика. В периода 1975-88 г. има възбрана за публикуването на творбите му, негови книги излизат чрез самиздат и извън страната. През 1981-89 г. е редактор на самиздатското списание „Бесельо“ и важна фигура в унгарската демократична опозиция. През 1994 г. става народен представител от Съюза на свободните демократи, но още през есента на същата година напуска партията и парламента. Последната си стихосбирка „Докато може“ публикува през 1999 г.

● Влада Урошевич ● виж издадените книги

 

Влада Урошевич (р. 1934, Скопие, Р. Македония) е поет, белетрист, есеист, преводач, литературен и художествен критик, съставител на антологии – едно от най-изтъкнатите имена на съвременната македонска литература. Завършва Философския факултет в Скопие. Редактор в Телевизия Скопие и списание „Разгледи”, професор по сравнителна литература. Академик към Македонската академия на науките и изкуствата, член-кореспондент на международната „Академия Маларме” в Париж, член на Македонския ПЕН-център и на Дружеството на писателите на Македония. На литературната сцена се появява през 1954 г., а през 1959 г. публикува своята първа книга – стихосбирката „Един друг град”. Следват множество книги от различни жанрове: петнадесет поетични сбирки, седем – с критика и есета, пет романа, три сборника с разкази, две книги със записки и пътеписи, две книги за живописта. Цялото му многообразно литературно творчество е издадено в десет тома с избрани произведения (2004-2005 г.).

● Цветанка Еленкова ● виж издадените книги

Цветанка Еленкова е автор на пет стихосбирки и две есеистични книги. Поезията й е издавана във Великобритания – Седмият жест, Шиърсмън Буукс, САЩ – Изкривяване, Тебот Бак, и Сърбия – Раните на свободата (подбор от Седмия жест), Повеля. Стиховете й са публикувани в антологии и списания на повече от 13 езика. Тя превежда поезия от английски, галисийски, гръцки и македонски – книги от Богомил Гюзел, Реймънд Карвър, Розалия де Кастро, Лоис Перейро, Мануел Ривас и др. Редактор е на антологията На края на света: Съвременна поезия от България за Шиърсмън Буукс, Великобритания. Управител и редактор е на издателство „Смол Стейшънс Прес“ (www.smallstations.com).

● Владимир Левчев ● виж издадените книги

Владимир Левчев (р. 1957, София) е автор на 15 стихосбирки, издадени в България, и 4 стихосбирки в САЩ, на множество статии и есета, както и на три романа. Превежда американска и английска поезия и драма на български. Завършил е история на изкуството в Художествената академия в София. Издавал е независимото списание за литература и публицистика „Глас”, „самиздат“ преди 10 ноември 1989 г. Бил е член на „Екогласност“ и Клуба за гласност и демокрация. По-късно завежда отдел „Култура“ във вестник „Демокрация“, работи като заместник главен редактор на „Литературен вестник“ и главен координатор на „Свободно поетично общество“.

През 1984 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Завършва творческо писане във Вашингтон и преподава в няколко университета в САЩ. От есента на 2007 е преподавател литература и творческо писане в Американския университет в Благоевград.

● Пламен Антов ● виж издадените книги

● Екатерина Григорова ● виж издадените книги

Екатерина Григорова (р. 1975, Добринище) е редовен преподавател от 2007 г. в Нов български университет, където води курсове по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Автор е на множество публикации с поезия, както и на публикации в областта на новогръцката литература. Носителка на второто място от Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение (2014). Нейната стихосбирка „Фарадеев кафез“ (изд. „Жанет-45“) е удостоена с една от наградите за поезия на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2013), както и с номинация за Национална литературна награда „Памет“ (година I-ва – година на Иван Методиев) за 2013 г.

● Владимир Морзоханов ● виж издадените книги

Владимир Морзоханов (р. 1963, София) е художник, преводач и поет. В общи художествени изложби участва от 1983 г., но първата му самостоятелна изява е организирана от галерия „Арте” през 2008 г. Втората е пак там през 2013 г. Издателство „Ерго” е публикувало следните две книги с негови преводи: „Арсений Тарковски. Самосъзнаваща душа” (2010) и „Осип Манделщам. Небехранилище” (2012). Настоящата стихосбирка е първата му авторска книга.

● Яна Пункина ● виж издадените книги

Яна Пункина (р. 1984, София) работи като радиожурналист в програма „Христо Ботев“ на БНР, изявява се и като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната й поетична книга „Пауза“ (АРС, Благоевград).

„Частите на тялото“ е втората  й стихосбирка.

● Йорданка Белева ● виж издадените книги

 

Йорданка Белева (р. 1977, Тервел) е носител на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки.

Автор е на поетичната книга „Пеньоари и ладии” (2002) и сборника с разкази „Надморската височина на любовта” (2011).

● Осип Манделщам ● виж издадените книги

 

Осип Манделщам е роден в нощта на 2 януари 1891 г. във Варшава. През 1897 г. семейството се заселва в Санкт Петер­бург. Понякога О. М. е възприеман като интуитивен, ирационален, сюрреалистично-хаотичен поет. Вярно е само първото твърдение. Действително до голяма степен интуитивно поетът изгражда в произведенията си здрава и цяла смислова верига, макар да осветлява само отделни брънки от нея. Въпреки това мисленето на Манделщам не е линейно, а многопосочно-пространствено.

Става дума за живо смислово пространство – дълбоко, плътно и богато, в което отделните ядра са свързани с многоброй­ни, разнообразни, разнопосочни връзки. С такива връзки, със силите на при­вличане и отблъскване, той е свързан и с явленията от живота, и с културния контекст, и с културното наследство. Осип Манделщам не е интелектуален склададжия: ерудицията му не е разпределена по удобни рафтчета и чекмедженца, а е в непрекъснат процес на растеж, зреене, плодене – съединена, неотделима от реалния жизнен опит. Върховната етическа отговорност за осъществявано­то в човека, в поета развитие на света доминира в цялото му творчество.

„Като пропуск за влизане в поезията служи вярата в нейния свещен харак­тер и чувството за отговорност за всичко, което се извършва в света.”

Надежда Манделщам

● Димана Иванова ● виж издадените книги

Димана Иванова (1979, Варна) се дипломира през 2003 г. в СУ „Св. Климент Охридски” като магистър-филолог по Славянска филология с профил „Чешки език и литература“ и Френска филология. Два пъти е носител на наградата за млади чешки преводачи от конкурса „По стъпките на Григор Ленков”, организиран от Чешкия център в София. Автор е на множество преводи в литературната периодика, както и на българския превод на книгите „Една дълга нощ в Бискупов” от Тереза Рийдълбаухова („Жанет-45”, 2011) и „Светият демон” от Петер Били („Ерго”, 2011). През 2006 г. е приета за докторант в Института по компаративистика към Карловия университет в Прага. Редовен сътрудник е на чешкото електронно списание www.iliteratura.cz в рубриката за български книги и член на редакционната колегия на списание „Българи” в Прага. Участва в поетична антология „Лирика 2011”. Нейни стихове са преведени и публикувани на английски език. Доктор по сравнително литературознание на Карловия университет в Прага от 2011 г.

● Палми Ранчев ● виж издадените книги

Палми Ранчев (р. 1950, София) е живял в различни квартали и чрез преживяното там наблюдава както хората, така и другите градове. Защото обича да пътува, да копнее още от първия ден за връщане и да си спомня например за обикновена счупена плоча на площад „Славейков“. И после да напише за нея. Най-важната част от пътешествията, били те буквални или въображаеми, е събрал в поетичните книги „Среднощен човек: биографии”, „Хора и неща”, „Тихо и завинаги”, „Хотелска стая”, „Такова синьо: видимо и скрито”, „Шапката на скитника”, „Софийската берлинска стена или за героите и тяхната музика” и още няколко. Награждаван е в конкурса за дебют „Южна пролет”. През 2008 г. е сред четиримата носители на международната награда „Банк Аустрия Литерарис” за художествена литература, поезия и проза за писатели от Източна и Югоизточна Европа. През тази година професор Светлозар Игов му присъди наградата „Дъбът на Пенчо” за политическата му поезия. Негови стихове и разкази са включвани в български и чуждестранни антологии.

● Маргарит Жеков ● виж издадените книги

Ако цезаровото сечение се признава за раждане, то Маргарит Жеков е роден на 28 юли 1963 г. в Хасково. По появата си на бял свят се родее и с други колеги писатели като Уинстън Чърчил. Завършва германистика в СУ „Св. Климент Охридски” през 1989-а и богословие в Германия през 1992 г. Става носител на националната награда „Светлоструй” за 1993 г. с книгата си „Разговор със собственото сърце”, която се присъжда на извънстолични автори. Липсата на връзки му помага още веднъж: стихосбирката му „Биографични метафори” е първата книга, издадена чрез конкурс на Сдружението на българските писатели. Стиховете му са превеждани на немски, английски, френски, унгарски и румънски в литературни списания и антологии. Член е на Литературен кръг „Европа” в Капфенберг, Австрия. Сам превежда от немски, английски, испански и шведски език. Женен, автор (засега) и на две дъщери. Живее и работи в София.

● Ивайло Иванов ● виж издадените книги

Ивайло Иванов (р. 1972, Троян) завършва средно образование в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Работил е като стажант-редактор във в. „Литературен форум”, рецензент в изд. „ПАН – В. Т.” и разпространител на книги. Автор е на стихосбирките „Хензел и Гретел” (поема, 1995), „Искри от воденичните ми камъни” (сатири, 1997), „Очи на дете” (ранни стихове, 2004), „Филологически поеми” (2005), „Пастирът на мухи” (2007), „Песен за бащите на прехода” (2010), „Брачни песни” (2013) и „Светогорски пътеписи” (2013). От началото на 90-те сътрудничи на местния и централен печат със свои стихове, сатири, литературна критика и публицистика. Носител е на награди от различни национални конкурси. Негови стихотворнеия са превеждани на немски, руски, унгарски и литовски език. Член е на Сдружението на българските писатели.



полезни Връзки

 

 


© 2011 Издателство Ерго ЕООД, Дизайн: e-house.bg