Автори

АВТОРИ ПО АЗБУЧЕН РЕД



АВТОРИ ПО ЖАНР

Поезия »
Проза »
Антична литература »
Хуманитаристика »

● Цвета Делчева ● виж издадените книги

Цвета Делчева е автор на поетичните книги: „По нишката тънка“ (1985), включена в антологията „Общежитие“ (Народна младеж); „Отвъд предела“ (1992) (Пан); „Изрядна нощ“ (1995) (Свободно поетическо общество); „Слънцето си е на мястото“ (2000) (Аквариум Средиземноморие); „За градовете и нещата“ (2004) (Стигмати); „Краят на лятото, вечността“ (2006) (Стигмати).

За градовете и нещата“ е преведена от Георги Ангелов и издадена на френски – „Des villes et des choses“ (2006) (Bénévent, Ница-Париж), а „Краят на лятото, вечността“ е преведена от Габи Тийман и издадена на немски – „Ende des Sommers, Ewigkeit“ (Garamond, Виена).

През 2010 г. издава първия си роман „Реконструкция“ (Сиела). „Скъпи непознати“ е нейният втори роман.

● Майя Динева ● виж издадените книги

Родена съм в гр. Мездра през миналия век, което май звучи малко страшно. Ама е истина. Завърших ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. в класа на професор Желчо Мандаджиев. Дъщеря съм на актьора Никола Динев и актрисата Вяра Ковачева, едни от създателите на Военния театър. Интересите ми към театъра датират още от детска възраст, откогато датира и интересът ми към писането. Затова, след два успешни семестъра в Българската филология, я напуснах и тайно от родителите ми кандидатствах във ВИТИЗ, където бях приета. Бях актриса по разпределение във видинския, благоевградския и ботевградския театри. Напуснах по семейни причини.

През 1988 г. бях назначена за редактор-драматург в редакция „Радиотеатър“. Имам както авторски, така и документални радиопиеси, също и документални филми в БНТ от поредицата „Човешка комедия“ и „Път към Голгота“, където бях сценарист след конкурс.

През 2006 г. издадох първата си книга „Часът на вещицата“, а през 2008 излезе и вторият ми роман „Пътища“ (изд. „Анимар“). През 2010 г. беше публикуван третият ми роман „Отместени времена“ в издателство „Сиела“.

● Даниеле дел Джудиче ● виж издадените книги

Италианският писател Даниеле дел Джудиче (р. 1949, Рим) се е занимавал с театър, изявявал се е като литературен критик и есеист, бил е пилот и пътешественик, участвал е в научни проекти. Още от първия му роман, „Стадионът „Уимбълдън” (1983), филмиран през 2001 г., личат широтата на жизнения му опит, знанията и възгледите му. Литературните му интереси са най-разнородни – пише есета както за С. Цвайг и З. Фройд, така и за Р. Л. Стивънсън. Влиянието на Итало Калвино е осезаемо в творчеството му, но това не пречи Дел Джудиче да се смята за един от най-оригиналните съвременни италиански автори. Прецизността на изказа и спецификата на вижданията му за свободата на личността, за сблъсъка между човека и модерните технологии, за съприкосновението на съвременните митове и реалността придават особена актуалност на творчеството му, отличено неведнъж в родината, а през 2009 г. за романа си „Подвижен хоризонт” получава и престижната Награда за литература на Европейския съюз. Живее във Венеция, където преподава драматургия.

● Балаж Дьоре ● виж издадените книги

Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща)е член-учредител на неконвенционалните писателски общества „Лелегзет”, „Йорлеи” и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф” (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на годишника „Уйхолд” и списание „Изход 84”. Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий” (1982), „Прекъснах един роман” (2004), „Жилище назаем” (2010), както и на множество белетристични творби, между които „Всеки да потърси смъртта си” (1993), „Илюзията на назоваването” (1996), „Щастлива книга” (2001), „Баща на мъртвите” (2003, бълг. издание: „Ерго”, С., 2009), „Приятелят на баща ми” (2006), „Накъде така, Будапеща?” (2010) и др. Носител е на литературните отличия „Милан Фющ” (1997), „Про Литература” (2004), „Атила Йожеф” (2005) и др.

● Таня Дюкерс ● виж издадените книги

Таня Дюкерс (р. 1968, Западен Берлин) следва германистика, американистика и изкуствознание в Берлинския свободен университет и в университета в Амстердам. Пише текстове за „Дойче веле”, работи като лектор-асистент в различни издателства. Във връзка с преподавателската й дейност и професията на свободен писател е живяла из цял свят: Лос Анджелис, Бристол, Барселона, Париж, Прага, Кракау, Букурещ, Сибиу, Готланд, Брюксел, Залцбург, Кипър. Дебютният й роман „Зона за игра” излиза през 1999 г., следват „Небесни тела” (2003), „Най-дългият ден на годината” (2006) и „Стаята на Хаузер” (2010). Издава стихосбирки, есета, репортажи. Сборникът с разкази „Кафене Бразилия” е публикуван през 2001 г.

● Виктор Дяков ● виж издадените книги

Приемствеността при фамилните имена понякога се къса при най-глупави обстоятелства.

Аз, баща ми и децата ми сме Цакови. Но когато бях на 15, той ми каза, че истинската ни фамилия с него би трябвало да е друга – когато се родил той, по някаква временна прищявка на властта фамилното име на децата се образувало от малкото име на дядото и баща ми станал Цаков, а после властта се сменила или се отказала от своята прищявка – не знам точно – и фамилните имена отново започнали да се запазват както трябва, така аз съм станал Цаков от баща си.

Когато тази книга тръгна да излиза, един мой стар познайник, врял и кипял в тия работи, ме посъветва да я подпиша с псевдоним. Запънах се като магаре – нали току-що почнахме да градим фамилията Цакови...

После този стар познайник изведнъж ми предложи да я подпиша като Виктор Дяков.

Онемях. Нямаше как той да знае, че Дяков е фамилията, която би трябвало да нося.

Не вярвам в случайности. За случайностите и създаването на висшите форми на живот „по случайност“ известният британски физик Фред Хойл казва следното: „...все едно да очакваш, че ако се извие тайфун над градското бунище и добре разбърка боклука, накрая от него ще се получи един съвършен Боинг-747“.

Приемствеността при фамилните имена понякога се възражда при най-странни обстоятелства...



полезни Връзки

 

 


© 2011 Издателство Ерго ЕООД, Дизайн: e-house.bg