Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти.
Левенте Кирай е провокативен писател. Въображението му ражда най-невероятни обрати в странните му разкази със странни герои, черен хумор и често зловещи развръзки. Това обаче не са хватки за привличане на по-широк кръг читатели, не са разкази за лековато забавление. Зад написаното се крият дълбоките въпроси на съвременното ни битие, на разколебания смисъл и разклатена вяра, на човешката самота и . . .
Книгата съдържа над дузина прози, както сам ги определя Фердинанди. Това са всъщност парчета от огледалото на неговия живот, чието начало се поставя на Орлово бърдо в Будапеща, столицата на довоенна Унгария. Ученическите му години преминават под тътена на съюзническите бомбардировки и ожесточените престрелки между съветски солдати и германски войници. Следват годините на сталинския комунистически гнет в Унгария, който впоследствие, . . .
„Септември 1972“ на Имре Оравец е поема в проза, пресъздаваща емоционалния живот на автора: „Никога не съм водил дневник, ще се въздържа и в бъдеще. Ужасява ме всяка принуда, дори онази, на която съм се подложил самоволно. И все пак тази творба започнах като своеобразна, предопределена за чекмеджето изповед, дневник без увъртания. Едва по-късно проумях каква е целта на това . . .
В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи . . .
Петер Зилахи, пътешественик, авантюрист, инициатор на много представления и провокации, много прилича на Жан Артюр Рембо по време на Парижката комуна. Въпреки че нямам представа за външността на Жан Артюр, нещо ми подсказва, че е изглеждал като Петер Зилахи.
През март 1936 г., в един от своите както обикновено забързани и динамични делници, писателят седи в любимото си кафене „Централ“, опитва се да пише и изведнъж отчетливо долавя как в главата му затрополяват влакове. Мисли, че халюцинира, но симптомите се повтарят, към тях се добавят нови. Не след дълго лекарите констатират наличието на мозъчен тумор. В онази епоха мозъчният . . .
Бележка: Книгата има второ, допълнено и преработено издание от 2019 г. В разказите на Геза Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
