Замръзването (2023)
Романът „Замръзването“ ни връща към Жан-Виденовата зима от 1996-1997 година.
Тихи години (2023)
Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря.
Византийският султан (2021)
Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците.
Невинни (2020)
Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена.
Теория на чудатостите (2020)
„Теория на чудатостите“ описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г.
Врач (2018)
Централният персонаж в романа на Мартин Ришави „Врач“, включващ всъщност две самостойни, но сходни като стилистика и литературна стойност повести, е бивш театрален режисьор, преминал през редица регионални и експериментални театри, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Пречистващият поток на речта, непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно режисира човешките съдби на житейската сцена не само в . . .
Дяволина (2018)
Главен герой в романа „Дяволина“ е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът – може ли първото да бъде оправдание за второто?
Небето няма дъно (2017)
„Небето няма дъно“ е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична. Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата. Границата между . . .
Църква от сънища (2017)
„Църква за сънища“ е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя представлява зрял и завършен текст, който разкрива оригиналния прозаически талант на своя автор. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов умело балансира между сюжетността и есеизма, демонстрира способност да изгражда поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено послание. Ани Бурова Емоционални, романтични, мечтателни, момчешки, на ръба . . .
Мъртвата пеперуда (2016)
„Мъртвата пеперуда“ на Майя Динева е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това „Мъртвата пеперуда“ е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и . . .
Писма за оригами (2016)
„Писма за оригами“ не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях – невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. . . .
Синият присмехулник (2015)
В романа „Синият присмехулник“ Иван Бинар разказва с обич и горчивина за разбити човешки съдби, за ударите на съдбата, които героите му посрещат стоически, с добро чувство за хумор. Не заема позата на съдник, а мъдро и с насмешка прощава човешките слабости и се прекланя пред живота във всичките му прояви, най-красива от които е любовта. Втората световна война не . . .
Полезни връзки
