ЕРГО » Книги

Пойни птици (2024)

Жак Превер обясни как се рисува портрет на птица, а Владислав Христов е научил това много добре. Книгата му е доказателство, че пътят на птиците може да донесе красота и знание, утеха и надежда, но най-вече урок по спокойствие и мир.

,

Стопанска България 1879-2008 (2024)

Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 г. в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи.

Кинкон (2024)

Мигел Брианте използва всички лица при писане и дава на всички лица при четене множество посоки за разгръщане на въображението и интерпретациите.

,

Епитафии (2024)

Не от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. С

,

Опуси за Духа и Истината (2024)

Сборникът от статии и есета под надслов „Опуси за Духа и Истината“, изведен от взетата за мото на книгата библейска максима „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24), включва литературоведски анализи на книги и възгледи на писатели като Тончо Жечев, Иван Николов, Георги Константинов и Марин Георгиев, размисли за книга на българската журналистка Еми Барух, както и за книги на незаслужено премълчавани човечни български поети и писатели като Йордан Ковачев, Стефан Стоянов, Антоанета Богоева, Димитър Анакиев, Методи Джонев, Ясен Калайджиев, Таня Николова, Калин Михайлов, Васил Лазаров, Камен Костов и Теодор Христов. Част от статиите са посветени на защитата на справедливи български национални каузи.

За какво мисли човек (2023)

Ще съществува ли Украйна, или не, ще останем ли живи, защитавайки независимостта си, или руснаците физически ще унищожат всички нас, нашите деца и внуци, ще унищожат нашата земя и нашия свят, който обичаме?

,

Мед от оси (2023)

Владислав Христов обича героите си дори когато е трудно да изпита към тях само обич. Описва ги по най-красноречив начин, за да разберем и човешката им природа, и невъзможността им да се държат по друг начин, притиснати от независещите от тях обстоятелства.

,

Книга против мигрена (2023)

„Книга против мигрена“ съдържа 17 кратки разказа и концептуални авторски фотоилюстрации в импресионистичен стил, вдъхновени от реално съществуващи лица и житейски събития, повлияни от далекоизточната философия.

Ефектът на езерото (2023)

Гаспаров никога не губи възторга от пътя, дори когато се среща с Американската реалност на Мечтата, и това го прави достоверен свидетел за живота на цяло поколение емигранти, които говорят на България.

,

Вавилон (2023)

Годината е 2017, появила се е нова „социална“ мрежа #вавилон, централата ѝ е във Варна. От тази мрежа можеш да се откачиш единствено ако свързаният с теб „приятелски“ профил изчезне физически. Умре.

,

Ресто (2023)

Бистра Величкова за пореден път изненадва с таланта си да пише за българското близко минало, което обаче не е променило настоящата ни съвременност откъм хоризонтите на едно смислено бъдеще.

,

Феликс Австрия (2023)

Съдбите на две жени са се преплели така, сякаш са стволове на дървета – в неразривна връзка, която не им позволява нито да живеят, нито да дишат свободно, нито да останат една с друга, нито да си тръгнат.

,

Марсов венец. Децата на Уран (2023)

„Марсов венец“ и „Децата на Уран“ съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 г., а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така нар. промени, настъпили у нас след 1989 г. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в . . .

,

Белите дървета на моите сънища (2022)

Стихотворенията спират вниманието ни върху човешката тревожност, върху бягството от една действителност към друга, върху ранимостта на човешката душа. Чуваме поетичен глас, който се вслушва в паметта и показва как може да се придава неочаквано друг живот на важните моменти – онези, които ни променят.

,

Утробата на светлината (2022)

Държите в ръцете си седмата ми книга „Утробата на светлината“. Сякаш миналата година седнах за пръв път да пиша, а не през март 2001-ва, когато създадох първата си творба – разказа „Моторът на Смъртта“.

,

Като днес, като винаги (2022)

Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане.

,
Издателство Ерго

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close