Осем пиеси, осем актуални сюжета. Берта е музата на писател, която с гръм и трясък влиза през стената, за да му помогне в творческата му безизходица. Дали ще успее? „Убивай и граби“ е мотото на синовете на една държава, които прегазват всичко ценно на този свят. Връзката на жени от три различни поколения с един мъж на средна възраст, изпаднал . . .
Сборникът съдържа литературна критика (рецензии и отзиви) за около 20 издадени досега поетически и прозаически (в това число две преводни – на полски и на италиански език) книги на Лъчезар Селяшки. Рецензиите са придружени от факсимилета на първата корица на съответната книга. Във втората част на книгата следват осем интервюта с автора, публикувани преди това в периодичния печат и в . . .
2041-ва. България е световна икономическа сила, обществото ѝ е богато и мирно. Няма престъпления и насилие, затворите са празни.
Тази книга проследява малка част от чудните пътешествия по суша и море на забележителния холандски художник и мореплавател Зибо ван Силвенс.
Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти.
Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на смисъл. Текстовете са спомен за онези изстъпления на модернизма, които ни свързват с небесата – спомен и желание за красота, невъзможност, за щурм в промяната на съзнанието. Марин Бодаков В поемите си Владислав Христов създава поетически . . .
Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. . . .
В своя роман „Спомни си за царя“ словашкият писател Антон Хикиш описва българския владетел Фердинанд от началото на ХХ век. Разказът започва през 1906 г., когато в княжеския двор в София пристига младият словак Антон Х., току-що завършил Академията по ориенталистика във Виена. Българският владетел е странна птица. Фердинанд е от рода Сакс-Кобург-Гота, развъдник на тогавашните европейски владетели. Кобургите са . . .
Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет – може би каквито трябва да бъдат истинските поети, – поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. „Крайбрежен . . .
През 1555 г. френският лекар и астролог Мишел дьо Нострадам издава своите четиристишия „Предсказания“. Близо пет века по-късно Нели Лишковска се осмелява да създаде поетична мистификация с нови видения от бъдещето под формата на тристишия и със заглавие „Предсказания 2020“. „Предсказания“-та на Нели Лишковска пленяват с календарно разписана енигматичност. Под прикритието на обективното време във всяко гнездо с определена дата . . .
„С такси в страната на чудесата“ е сборник от хумористични разкази, които постепенно прерастват в приказно-абсурден „таксиметров“ роман. Тази книга е своеобразно продължение на първия сатирично-философски роман на Стан Рашков „Отпушени мисли“, излязъл през 2014 година. Още навремето сатирикът Стан (тогава Станимир) Рашков търсеше, откриваше и описваше абсурдите в нашата Страна на розите (и на склерозите). По-късно той замина за . . .
С Вациетис започна много важен етап в развитието на следвоенната латвийска поезия… Той внася в нея една очовечена реалност, активна гражданска поезия, съзнание за човека като съставна част, но и като суверенно същество, жажда за нравствено извисяване – съчетани ту с топъл, светъл лиризъм и елегичност, ту с полемичен нерв, ту с остроумна парадоксалност или рязък сарказъм, което я очертава . . .
Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва. Това не . . .
Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите . . .
Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата. Текстът е излят – като камбана, като изповед, . . .
Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник – хипар . . .
„Всичко това е любов” не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения. Майсторски подбраните и разказани тук истории . . .
Лято е в тази книга, дори и природата да не го изтъква, дори и цветята да са само едва напъпили или отдавна вече прецъфтели. Лято е в тази книга, тъй като светлината на лятото е запалена: веднъж пронизително остра, друг път смрачена от буреносни облаци, и същевременно – магична, светлина, която обезсилва часовника и компаса, събира без усилие разделеното във . . .
Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът! Митко Новков „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя . . .
Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
