Писателят извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание; извършва преоценка на познанията и пластовете от спомени, които от синовна позиция му позволяват да надникне в миналото, и които в светлината на тайните дневници на бащата търпят значителна промяна. Книгата е история на това двойнствено разследване: вътрешните случвания в намерените пост мортем дневници драматично пренаписват спомените на наративния Аз. Интровертната фигура на бащата, противоречивата му личност са изобразени пластично под „острите прожектори на съчувствието“– давайки свидетелство за една епоха, за която и до днес не знаем достатъчно. Балаж Дьоре вае спомен за бащата с безмилостна прецизност и сдържана емоционалност, без да звучи дидактично или натрапчиво сантиментално. Умеят го само значимите писатели.
С подкрепата на Фондация „Унгарска книга“ и Фондация „Унгарска преводаческа къща“
Повече за Балаж Дьоре
Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща) е член-учредител на неконвенционалните писателски сдружения „Лелегзет“, „Йорлеи“ и др., секретар на Кръга на младите писатели „Атила Йожеф“ (1985), заместник-председател на Сдружението на писателите (2009-2012), редактор на литературния годишник „Уйхолд“ и списание „Изход 84“. Автор е на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий“ (1982), „Прекъснах един роман“ (2004), „Жилище назаем“ (2010), както и на множество . . .
