Тази книга е твърде лична. Думите в нея са така сгъстени от напрежение, че една да махнеш или да добавиш, ще стане късо и ще изпепели преживявания свят. Авторката на думите е поетеса и макар че тази книга е в проза, за нея дори интервалите между редовете продължават да са от значение.
Тази книга е като айсберг – на повърхността, тоест изказаното в нея е много по-малката част. Далеч по-голяма е частта на премълчаното, задрасканото, отхвърленото. А премълчаното понякога е премълчаване, друг път е забрава. Забравата – веднъж поради маловажност, друг път поради травмираща свръхважност.
„Щастлива и тъжна“ е другото име на тази книга. Ин и ян, бялото и черното се борят в душата на героинята, преливат едно в друго, едното расте, другото намалява, после обратното и така до безкрай. По-точно – докато героинята съзрее.
На тази книга ѝ е забранено да обяснява, да посочва в прав текст нещата, да ги клейми и анализира. Може само да бъдат влюбени – и героинята, и тази книга – в това или в онова момче, в тази или в онази част от живота и в цялата литература…
Чавдар Ценов
Вече два часа държа в ръце този Калашников под палещото слънце.
Трябва да стоя на пост между 14 и 16 часа пред паметника в центъра на Националния пионерски комплекс в Ястребино. Даваме караул от признателност към загиналите.
Пети за шести клас съм, на 12 години, и автоматът страшно ми тежи, всеки момент ще го изпусна, но това е така, защото съм много слаба.
В четвърти и пети клас бях отряден председател на класа, казвахме се отряд „Митко Палаузов“, а сега явно ме готвят за дружинен председател на цялото училище. Затова ме изпратиха за един месец в този пионерски лагер за активисти.
Книгата се публикува с финансовата подкрепа
на Община Варна чрез фонд „Култура“