След своя поетичен прощъпалник като тийнейджърка и по-късния си дебютен сборник с разкази „Да разсмееш куче“ (2006 г.) сплитчанката Оля Савичевич успя да се превърне в едно от знаковите имена в хърватската литература, да придобие завидна международна известност (публикувана е в тринайсет държави, като преводи на отделни нейни творби са включени в представителни сборници и антологии на над тридесет езика) и да спечели редица литературни награди. Естествено, заслугата е на нейните книги: седем стихосбирки, три романа, сборник с разкази, няколко пиеси и илюстровани книжки за деца, на филмовите сценарии, ежеседмичните колонки в хърватската преса, и най-вече на умението ѝ да звучи различно и автентично във всичко, което пише. Доказателство за това е и второто, допълнено издание на сборника „Да разсмееш куче и седем нови разказа“ (2022). В него българският читател ще разпознае наситения, пластичен и богат език от романа „Адио, каубой“ с присъщата му поетична образност, в съчетание със сплитския градски жаргон – неподражаем авторски почерк, който се запечатва трайно в съзнанието на читателите. Със своята виталност сборникът пленява не само тях, но и творци от различни изкуства: по три от разказите („Би могло да се каже, че това е разказ“, „Педали“ и „Вилма Герек, измъчвана от страст“) са създадени филми – два късометражни и един игрален, а разказът „Педали“ вдъхнови художника Даниел Жежел за неговия комикс „Лято“.

„Да разсмееш куче и седем нови разказа“ е ново, допълнено издание на първия сборник с разкази на Оля Савичевич, което ни я представя в различна светлина – към свежестта на първите ѝ прозаични опити се добавят по-зрели творби, които разширяват диапазона на характерните за нея теми и доказват безспорните ѝ качества на умел разказвач. Книгата е амалгама от забавни, причудливи истории за различните форми на бягство, и е наситена с характерните за Средиземноморието хумор и меланхолия, независимо дали става дума за модерни чудеса, любовни терзания, убийствени страсти или горчив опит. Всяка от историите ни разкрива частица от одисеята на порастването. Героите често са фантазьори с иронично, лежерно отношение към живота, което не ги лишава от човешки драматизъм, дори напротив – те сякаш искат да ни внушат, че животът е нещо твърде сериозно, за да го обременяваме с допълнителна сериозност. Тогава той просто би изгубил своята виталност и красота.

Млади жени, шофьорки, устремили се към света, сами, независими, свободни, еманципирани на сто процента, мобилни и любопитни. Поели са кормилото на съдбата в свои ръце и са се впуснали в приключение. Може това да е мисия невъзможна, но още по-добре, само това си струва, защото когато си млад, е реалистично да се стремиш към невъзможното. Да търсиш и опитваш невъзможни неща, като например: да разсмееш куче. Това вече не е просто авантюра, а ав-ав-авантюра, всеки път ново преживяване, което ни предлагат стойностни книги като настоящия сборник, книги, които пораждат глад за още.

Средиземноморска меланхолия, естетиката на кича, презрение към авторитетите и бунтарство, което бучи в ушите, светът като приключение, набъбнал от любопитство и телесност, приливи на носталгия в омарата на спомените, безпардонност, която расте заедно с оптимизма, блестящи реплики и дискретни детайли и още стотина други чудеса превръщат тези младежки разкази в зрели и донякъде класически текстове, защото класиката е вечно млада.

Круно Локотар,
литературен критик и издател

Издаването на това произведение беше подкрепено от ТРАДУКИ, литературна мрежа, в която са включени Федералното министерство за европейски и международни въпроси на Република Австрия, Министерството на външните работи на Федерална република Германия, Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, Австрийското сдружение на преводачките и преводачите (Литературна къща Виена) по възложение на Федералното министерство за изкуство, култура, държавна администрация и спорт на Република Австрия, Гьотеинститут, Фондация „С. Фишер“, Словенската агенция за книгата, Министерството на културата и медиите на Република Хърватия, Министерството на обществото и културата на Княжество Лихтенщайн, Фондацията за култура на Княжество Лихтенщайн, Министерството на културата на Република Албания, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия, Министерството на културата на Румъния, Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Черна гора, Лайпцигският панаир на книгата, Министерството на културата на Република Северна Македония, Министерството на културата на Република България.