Към днешната конюнктура в българската поезия творбите ми нямат почти никакво отношение – както формално, така и смислово. Словото за мен не е нито инертен материал, с който да запълвам страниците, нито средство за манипулация, нито начин да удовлетворя тщеславието си или арогантността си, не е параван за прагматични цели, или поле за дебилни забавления, не е и някаква мистична самостоятелна субстанция, съществуваща по свои закони, напълно вън от реалността. Словото е смисъл (и е добре той да е истинен), търсене на смисъл, изграждане на смисъл, осмисляне на себе си и света.
Владимир Морзоханов
Повече за Владимир Морзоханов
Владимир Морзоханов (р. 1963, София) е художник, преводач и поет. В общи художествени изложби участва от 1983 г., но първата му самостоятелна изява е организирана от галерия „Арте” през 2008 г. Втората е пак там през 2013 г. Издателство „Ерго” е публикувало следните две книги с негови преводи: „Самосъзнаваща душа“ (2010) от Арсений Тарковски и „Небехранилище“ (2012) от Осип Манделщам. . . .
