Поезията на Екатерина Григорова не предлага лесни и еднозначни послания, тя разчита на интелигентни и ерудирани читатели, чието въображение може да се ориентира в сложно кълбо от културни асоциации и внушения. Стихотворенията са по-скоро нетипични за българската лирическа традиция, в която преобладават интимните преживявания и личната изповед. Те впечатляват със своето тематично разнообразие, с богатството от парадоксални, понякога дори абсурдни образи, напомнящи за поетиката на сюрреализма и в същото време подплатени с мисловната задълбоченост и структурните особености на англоезичната лирика. Книга, която се съпротивлява на всичко безцветно и равно в нашето ежедневие.
Милена Кирова