Липсата на комуникация, вината, страхът от обвързване, страхът от отхвърляне, фикс-идеята да не допуснеш слабост, неспособността да простиш – това е лабиринтът, в който се лутат героите на четирите новели, събрани в „Добрите намерения“, болезнени притчи за нашата съвременност, разгръщащи се на фона на една неизбежна „малка трагедия“. „Смятам, че трябва да се пише за всичко, което сериозно ни засяга“ – така определя Андрес Барба избора си на теми и допълва: „Мисля, че литературният талант е преди всичко умението да гледаш.“ Историите на дъщерята, която преосмисля миналото и настоящето на своето семейство до ложето на умиращата си майка, на все по-затварящата се в себе си тийнейджърка-анорексичка, на търсещия, но неспособен да приеме любов възрастен хомосексуалист и на маратонеца, за когото „да бяга беше единственият и най-чистият, и най-абсурдният избор“ доказват, че Барба изпълнява собствените си три изисквания към добрия автор: „Интуиция, наблюдателност и търпение.“

С подкрепата на Програма „Култура“ (2007-2013) на Европейския съюз