В „Движение“ авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието. Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно време). Интуицията им да променят естествената последователност на Космоса е възпроизвела циклично повтаряща се история, пораждаща смисъла и движението.

Времето няма да стигне за всичко

Няма да успеем да бъдем свидетели
на всичко в света. Времето
няма да стигне за всичко.
Един по един ще бъдем отстранени от пътуването
затворници на дребните неща
с безполезното безумие на
сипещия се върху морето дъжд
(музика в асансьора
храна в самолета).
За нищо няма да стигне времето.

Издава се с подкрепата на Главна дирекция на книгата, архивите и библиотеките и на „Камойш – Институт за сътрудничество и език“, Португалия

Funded by the Direção-Geral do Livro, dos Arquivos e das Bibliotecas (DGLAB) and the Camões – Instituto da Cooperação e da Língua I.P., Portugal