Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост.
Силвия Чолева
Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.
Илко Димитров
Книгата „Eнсо“ е като стара къща, колкото и да се опразва и обезлюдява, в ъглите на стaите и по пердетата са застинали спомени, бравите на времето прещракват и се отварят дрешниците на миналото. Но всички подобни условности са само декор, върху който са отпечатани капризите на желанията и пробивите на удоволствията.
Камелия Спасова
Поезията понякога може да бъде и жестока. Дори когато говори за любов. Говори за любов, но стига до цветове и светове различни, сезони и места необичайни. Различното и необичайното обаче са същност на поезията; онова, което я издига отвъд. И когато заедно с поезията се издигнете отвъд, срещнете там Владислав Христов. И си поговорете за поезия…
Митко Новков
Повече за Владислав Христов
Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (стихотворения, 2019), „Мопсът на Вазов“ (краткости, 2021), „Мед от оси“ (публицистика, 2023).
