Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост.

Силвия Чолева

Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.

Илко Димитров

Книгата „Eнсо“ е като стара къща, колкото и да се опразва и обезлюдява, в ъглите на стaите и по пердетата са застинали спомени, бравите на времето прещракват и се отварят дрешниците на миналото. Но всички подобни условности са само декор, върху който са отпечатани капризите на желанията и пробивите на удоволствията.

Камелия Спасова

Поезията понякога може да бъде и жестока. Дори когато говори за любов. Говори за любов, но стига до цветове и светове различни, сезони и места необичайни. Различното и необичайното обаче са същност на поезията; онова, което я издига отвъд. И когато заедно с поезията се издигнете отвъд, срещнете там Владислав Христов. И си поговорете за поезия…

Митко Новков