Големият талант на Владислав Христов се състои във възможостта му да търси и намира нови гледни точки към познатото, всекидневното, а от друга страна, да отваря пролуки към космичното битие на човека. Именно полагането на човека в границите на предметния свят и издърпването му извън него в рамките на едно стихотворение, при това пестеливо, ударно, но и деликатно, е специфичното умение на автора. Простотата, чистотата на стихотворенията, тяхната естественост, летливост, но и внезапните им прозрения правят тази поезия една от най-добрите сред разнообразните гласове на съвременните ни поети.
Силвия Чолева
Владислав Христов не пропуска да създаде „новинарски” контекст за миналото на удивителния миг на осъзнаване, за безнадеждното бъдеще на този отлитащ миг. Оттам и кроткият трагизъм на тези стихотворения, които хем са малки по обем, хем внушават големи пространства за разгръщане на смисъла. Но и плашещо спокойствие, своеобразна безлюдност, майсторски изваяна пластична пустота, фотографски капризи на погледа, който се превръща в слово…
Марин Бодаков
черни кораби люлее
между двата клепача
зеницата е свита
до размера на прашинка
в такъв момент
всичко се вижда ясно
както е създадено:
без старание
но с много чувство
за хумор
пеперудата монарх
в америка наричат траурна
индианците имали обичай
да пускат тези пеперуди
при погребение
така душата на умрелия
поемала лесно своя път
днес отглеждането
на този вид пеперуди
е добър бизнес:
три броя струват 200 долара
в европа са още по-скъпи
само богатите роднини
на мъртвеца
могат да си ги позволят
бедните духват по едно глухарче
нагоре към небето
Повече за Владислав Христов
Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (стихотворения, 2019), „Мопсът на Вазов“ (краткости, 2021), „Мед от оси“ (публицистика, 2023).
