Книгата си поставя двояка задача: от една страна, да дефинира тъй наречената форма „фрагмент“ като литературно-философски жанр. А от друга, да ни предложи широк набор от текстове като илюстрация на този жанров тип. Но както се оказва – и като интересно самò по себе си четиво.

По силата на самия си обем и на своето калейдоскопично разнообразие този сякаш мислен като втори аспект на книгата надделява над първия и властно привлича читателското внимание.

проф. Александър Шурбанов

…едно широко, трудно разграничимо поле между теоретично-аналитичното, белетристично-есеистичното и лирическото.

Непременно трябва да се забележи езикът – български език от много високо качество.

проф. Георги Каприев

Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си – необходимото и достатъчното. А ако нещо все пак би могло да се добави, то бездруго ще е вече казано. Например, че това е именно книга, макар и книга с фрагменти, външно рамкирана от една календарна година (способ, комай единствен способен да дисциплинира поне относително една толкова недисциплинирана книга, каквато е книгата с фрагменти).

Но това е и изследване на жанра, защото не инак, а просто по силата на естественото съответствие между формата и съдържанието една монография върху фрагмента може да бъде само фрагментарна.

Фрагментът е най-играещият жанр и играта е непоклатимото му алиби. Той винаги е по-голям от себе си и по-малък от себе си. Това го отличава от афоризма, който е самотъждествен.

(Начин на употреба: Чети бавно или не чети!)

Този проект се реализира със съдействието на
Министерството на културата