Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една „чиста и светла пътека в очите на другия“. Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях стиховете на Стефан Жечев.
Сашо Серафимов
Повече за Стефан Жечев
Стефан Жечев (р. 1949) е завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През целия си живот е работил като учител по български език и литература в родния си град Шабла. Сътрудничил е с публицистични материали и фейлетони в периодичния печат. Бил е сътрудник на Радио Варна. Има няколко отличия от национални поетични конкурси. Негови стихове са печатани . . .
