Хепиендът е най-отявлената форма за манипулиране на действителността, която изкуството си позволява. Никъде другаде актуалният за дадена епоха вкус – бил той емоционален или морален – не е толкова точно фокусиран. Чрез хепиенда епохата сочи сама на себе си как нещата би трябвало да изглеждат. Тя знае, че в действителност това е невъзможно, знае, че хепиендът е фикция. В широкия коридор на приблизителното епохата търси решения на ситуацията, които противоречат на нейния опит, присмиват се на статистиката, отричат истината, включително широката зона на правдоподобното… и всичко това – за да утвърди един съвсем неправдоподобен вариант, избран от сънищата ѝ наяве.

Даниела Фишерова