„Една неполитизирана и магическа книга за комунизма и посткомунизма през погледа на главната героиня, минаваща през житейските етапи на дете и тийнейджърка. Впечатления, случки, усещания, размисли се преплитат с философски теми като истина, свобода, мълчание. Куклата Барби, водата, хлорът са част от символите и циклите на едно откъсване от миналото. Порастването се е превърнало в приказка за вълнуващо пътуване и прекосяване на личната Берлинска стена. И като възможност за ново начало.“

Стефан Командарев

Момиче от София пътува към Европа. В началото на деветдесетте, в зората на промените.

Часовете в автобуса разлистват страница по страница детството и юношеството му: любима кукла, топло море, студена майка, отсъстващ баща, първа целувка, голяма любов… Колко може да е преживял един човек на двадесет? И до колко разнопосочни размисли води всяка житейска случка?

Кои са скритите мотиви, които обуславят постъпките ни? Можем ли да им устоим?

Какво отказва да си спомни паметта?

Как ни белязва времето, в което живеем?

Въвлечена във въртележката на собственото си съзряване и в тази на променящата се действителност, героинята се старае да овладее игрите на реалност.