Ловаш израства през годините на развития социализъм, а съзнателния си живот живее след т. нар. смяна на системата, в размирния период, силно повлиян от опустошителните югославски войни. Това в немалка степен определя и мултикултурното ѝ съзнание на гражданин на света, от една страна, ограничаван от тесногръдието на югославските комунистически управници, от друга страна, заобикалян от многопластови вековни културни традиции и влияния: на унгарската, италианската, сръбската културно-политическа общност и самосъзнание, на средиземноморските, адриатическите, далматинските традиции, на католическата, православната и мюсюлманската религия и т. н.

Самата Ловаш е твърдо против определението „мулти-“, понеже по отношение на културата – ако такава изобщо съществува – всякакви представки от типа мулти- или моно- са излишни. (…) културният човек, бидейки творец или любознателен, е мултикултурно същество по дефиниция. Културата, ако наистина е такава, никога не е монокултура. Монокултурата е по частта на агрономите, не на творците.