В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят: от „Охридско“ до „Африканско“ и до „Арктично“ стихотворение, от домашните архиви на телата до убежищата на страха. Свидерска е македонска, но и космополитна поетеса с неповторим творчески почерк. С лекота и непринуденост тя постига завидна дълбочина и високо качество в поезията си. Всяко стихотворение в тази книга е откровение.
Владимир Левчев
Издигайки своя мощен, безкомпромисен глас срещу всякакви вариации на „политиката на страха“, авторката успява да закотви и победи страха, не с отчаяние, бягство или пренебрежително отношение, а чрез сътворяване на мирно, спокойно, безопасно, почти магически защитено кътче. Именно в това циклично повторение на началото и края е изходът, спасението от ирационалния страх в този свят тук и сега.
д-р Лидия Капушевска–Дракулевска
За Славица Гаджова е много важно индивидуалното, интимно познавателно преживяване, пронизано от номадски експедиции, а тъкмо такива експедиции дават допълнителна сила, камъчета в композирането на мозайката, още една оптика в открояването на предизвикателствата, които ни предлага животът и които необичайно освежават духа.
д-р Звонко Танески
Издаването на това произведение беше подкрепено от ТРАДУКИ, литературна мрежа, в която са включени Федералното министерство за европейски и международни въпроси на Република Австрия, Министерството на външните работи на Федерална република Германия, Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, Австрийското сдружение на преводачките и преводачите (Литературна къща Виена) по възложение на Федералното министерство за изкуство, култура, държавна администрация и спорт на Република Австрия, Гьоте-институт, Фондация „С. Фишер“, Словенската агенция за книгата, Министерството на културата и медиите на Република Хърватия, Министерството на обществото и културата на Княжество Лихтенщайн, Фондацията за култура на Княжество Лихтенщайн, Министерството на културата на Република Албания, Министерството на културата и информацията на Република Сърбия, Министерството на културата на Румъния, Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Черна гора, Лайпцигският панаир на книгата, Министерството на културата на Република Северна Македония, Министерството на културата на Република България.
Нося Сахара в себе си
и музиката на Северна Африка която пеят само мъже
пеят я женските ми клетки
и всички тъжни балкански певици
един непознат мъж повикват
и върхове с непозната височина, без знамена
бездни с непозната дълбина и викове на непознати устни
и олеандри имам, и кактуси,
един некартографиран свят и едно изсушено цвете
от древна книга с тайни знания
която не мога да прочета