В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма. Този мотив, общ за поезията на Милош, Херберт и Ружевич, е подплатен със страха, че прогоненият от Европа и толкова пъти предаван Бог може наистина да си е тръгнал. Отличителна черта на вече формирания и зрял глас на поета е метафизичният тон, вплетен в действителността. За поета е важно сътрудничеството с читателя, от когото той очаква да доопредели неопределеното, да доизкаже недоизказаното, да дорисува рисунката, да допълни елиптичния стих, в който не всичко е намерило решение. Читателят може да направи това на базата на собствения си опит и личната си чувствителност. Защото ситуациите са пестеливо и деликатно загатнати, за да приканят към допълване с детайли, за които читателят се досеща, или с негови собствени преживявания.

Юзеф Мария Рушар

Огън пълзи по теб (денят
е все по-кратък)
ухание на борове на глог овце се въртят
около червеното слънце.

Отново токът е изключен тъмно е
в стария дървен дом.
Горите се разхождат.
(Хладен е изворът на любовта).
Телата чакат.

Винаги така ухае словото.
Никога така не звучи словото.