Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!

Митко Новков

„Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство за мярка – и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните удивителни.

Румен Леонидов

японците имат специална дума
за слънчевата светлина
която прониква
през листата на дърветата
наричат я комореби
по време на листопада
комореби може да те ослепи
напролет тази светлина е мека
и лекува всички ослепени през есента

жеравите нямат водач на ятото
някои калиграфи ги рисуват
като капки дъжд
други като мълнии в небето

след кремиране
човек се събира в една урна
същият съд поема двама души
ако са били влюбени
влюбените имат леки кости
като птиците са

мъжките славеи
пеят по цели нощи
когато си търсят партньорка
намерят ли я
започват нощем да спят
а спящият славей
много трудно се различава
от врабчето