Милка Стоянова е от поетите, които не афишират себе си често, не дирят да публикуват навсякъде, където е възможно, да участват във всеки конкурс, наумил си да закрепи през изкуството собствен авторитет. Не, тя е прибран поет – може би каквито трябва да бъдат истинските поети, – поет, който тихо, но с постоянство гради своите стихове, своето поетическо битие. „Крайбрежен триптих“ в това отношение е характерен за нейния поетически натюрел: писане без крясък, викове и шумотевица, а вътрешно съсредоточено, с една примирена носталгия. В същото време това не е тъжна книга, а окуражаваща: окуражава с това, че поетическото живеене е възможно във всякакви времена и неблагополучия; че когато човек искрено и чисто е отдаден на поезията, той не може да не е искрен и чист и в своето всекидневие. Правейки самия свят искрен и чист…

Митко Новков

Но дали не приличам
на чаплата
от онази статуетка,
счупена… Помниш ли?

Птица,
кацнала в нищото
и шията си извила
изящно
към любимия,
загледан в нея с толкова любов
от празното си място,
че така остана тя завинаги:

красиво движение
в изкуството.

Милка Стоянова