„Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство.“ Така започва романът на Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с подзаглавие „Незавършено криминале“, чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване дири смислите на битието, то обаче така и остава незавършено. Романът е вълнуващ, нестандартен многоъгълник на любовните отношения между един мъж и три жени, изследващ чувствените страни на човешката душа, а повествованието следва игровия модел на необичайни гледни точки. Разказват двама разказвачи, сякаш надпреварващи се да изговорят една и съща история. Единият е свещеник, а другият физик, чрез сблъсъка на техния светоглед получаваме отговор на важни философски и етически въпроси. „Кръщение в потоп“ е интелектуален пъзел и същевременно емоционално развлечение за читателите си.