„Легенда за Пендрагон“ е готическо-философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. Поуис, своеобразната атмосфера на Дж. Колиър и Д. Гарнет, структурата и интелектуалността от книгите на Олдъс Хъксли и Вирджиния Улф.
В качеството си на предци на рода Гуинед, към който спадат основните действащи лица, са използвани реални исторически фигури – Лъвелин Велики (прибл. 1172–1240) и други, но всички останали герои са измислени. Историческа основа имат розенкройцерите и основателят на обществото Кристиян Розенкройц, Парацелз, Робърт Флъд, граф Сен Жермен и т. н. Според съвременната критика романът на Антал Серб предшества появата на „Името на розата“ от Умберто Еко. Преведен е на повечето европейски езици.
Повече за Антал Серб
Антал Серб (1901–1945) е унгарски писател, литературовед и преводач. Роден в неортодоксално еврейско семейство в Будапеща, той е кръстен в католическата вяра. Живее продължително във Франция и Италия, прекарва една година и в Лондон. Още като студент публикува есе за Георг Тракл и бързо си извоюва репутацията на солиден учен с литературните си трудове върху творчеството на Уилям Блейк, Хенрик . . .
