ЕРГО » Книги »

Лисицата дама

Корица на Лисицата дама, от Иржи Кратохвил

Романът „Лисицата дама“, вдъхновен от литературните първоизточници „Жената лисица“ на Дейвид Гарнет (1922 г.) и „Силва“ на Веркор (1961 г.), към които авторът и текстът недвусмислено препращат, е сплав между модерна вълшебна приказка, драстична политическа сатира и необикновена любовна история. Главните герои са гениалният, но с твърде спорен морал служител на Държавна сигурност Павлик и преобразената чрез таен биологичен експеримент в Сталиновия СССР в жена лисичка Силва. Двамата са впрегнати в бруталните политически игри на своето време, подготвяни за остриета на борбата срещу световния империализъм, но скритата под повърхността същност на Павлик, както и незаличената докрай животинска природа на Силва провалят плановете на кукловодите. Продукти на чудовищната, смазваща свободната воля идеология, двамата влюбени успяват да се изплъзнат от властта ѝ и да се завърнат към природното и волното. Изпълнен с необичайни обрати и смразяващи и разсмиващи епизоди, изпъстрен с препратки към писателски авторитети като Кундера, Кафка и Набоков, романът е истински литературен деликатес. За него Иржи Кратохвил печели най-високата чешка литературна награда „Магнезия литера“.


Стопанина е чест гост тук, а аз пък съм чест гост в Кремъл. Най-добрият продукт съм на секцията по физиология към Института за експериментална медицина „И. П. Павлов“. И Стопанина ме заобича. Ти си ми единственият друг, призна ми с уникална искреност, която иначе не беше никак характерна за него. В някакъв смисъл абсолютно не е за вярване, че най-добрият, единственият приятел на Стопанина, чието име носят улици, площади, планински върхове и чиито портрети красят обиталищата на всички прогресивни хора по целия свят, съм именно аз, рижата лисица. Самият Стопанин го сравни с казаното от най-прогресивния руски писател, Максим Горки, който на свой ред веднъж признал, че единственият му истински приятел бил реакционният писател Леонид Андреев. Светът е изтъкан от противоречия, нали на това се основава марксистката диалектика. Аз съм рижа от горе до долу, обаче той на това му вика „революционно червена“. А когато иска здравата да ме ядоса, заявява: ако разберял, че не съм годна за нищо, щял да ме окачи като червено знаме върху иглата на върха на Кремъл.


This publication has been supported
by the Ministry of Culture of the Czech Republic


Изданието се публикува с финансовата помощ
на Министерството на културата на Чешката република

Повече за Иржи Кратохвил

Снимка на Иржи Кратохвил

Иржи Кратохвил (р. 1940, Бърно) е чешки прозаик, драматург и есеист, една от най-представителните фигури на съвременната европейска проза.

Издателство Ерго

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close