Петте включени в сборника пиеси са представителни за словенската драматургия на ХХ век. Това са „Любов“ от Зофка Кведер (1901), „Поквара в долината на свети Флориан“ от Иван Цанкар (1907), „Случката в град Гога“ от Славко Грум (1930), „Мъртвият идва за любимата си“ от Светлана Макарович (1986), „А Леонардо?“ от Евалд Флисар (1992).

Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата – в Кралство Югославия, четвъртата – по времето на СФРЮ и последната – през първата година на Словения като самостоятелна държава. Всички те попадат в дискурсната рамка модернизъм/постмодернизъм, по-точно между Belle Époque и сумрака на 90-те и могат да се четат глобално, като мегадрама в пет действия. Сюжетите им се основават върху ирационалното и инферналното, което ги приближава, макар и условно, към българската митологична, по-рядко наричана баладична драма – тенденция, започнала в периода на модернизма у нас и продължаваща до днес.

ПЕТЕР:

Ще тръгнем, мила, още тази нощ
и в този час по равнини, полета,
през долини, била и през води.
Четворен впряг коне отвън ни чака.

ЯЦИНТА:

Да тръгваме! – Заспя ли, ще танцувам
в съня си, мили… Място дали има
за двама ни?… Бих легнала на меко,
загледана във белите звезди,
как парещи във дланите ми падат.
Със дясната ръка ще те прегръщам,
а твойта дясна ще е в мойта лява.

ПЕТЕР:

Миг още… и коляно до коляно,
ръка в ръка и две сърца ведно!…

Книгата излиза с финансовата подкрепа на
Обществената агенция за книгата на Република Словения – JAK RS
и Фондация Трубар