„Майната им на хилядата динара“ е брилянтна антивоенна, горчиво-иронична книга, която изобилства с всички нюанси на хумора, сатирата, гротеската, но и с отлично познаване на балканската психопатология, свързана с ежедневието на живота и смъртта. Сюжетната нишка проследява един ден на хърватско-бошняшкото бойно поле, в село Музаферови къщи, където се случва парадоксалната среща между шестима души от специалните хърватски формирования, дегизирани като войници от босненската армия, със същия брой босненски войници, преоблечени в хърватски униформи. В хода на напрегнатото дебнене всеки от участниците прехвърля в съзнанието си случките, довели го до тази съдбовна, а – както се оказва – и гибелна среща.

Езикът на романа често е натуралистичен, но това само засилва внушението на книгата като автентично свидетелство за войната, за мотивите, по-точно за липсата на истински мотиви у повечето от войниците за участие в нея, и дава възможност да чуем истинския жив, саркастичен, дори безмилостен в откровеността си глас на нашето съвремие.