„Моят танк“ излиза през 2017 г., в навечерието на 50-годишнината от инвазията на Варшавския договор в Чехословакия и смазването на „Пражката пролет“. Авторът нарушава мълчанието, което мъчително тегне над събитията от близкото минало. Почти всички действащи лица в романа са действителни личности; действителни са местата, датите, дори часовете на събитията. „97% процента фактология, 3% безумия – поетичен похват, който превръща текста в изкуство“ – твърди Хорват, изследвал множество документи и правил проучвания по темата. В книгата присъства и карикатурният образ на социализма и режима на Янош Кадар. Примесен с лека носталгия по детството, „Моят танк“ ни въвежда в свят, в който езикът по-скоро скрива, отколкото разкрива действителността, а партийните и държавни ръководители се явяват в образа на добрия дядо и бащата. Героите остават завинаги деца – играят на войничета и танкове, страхуват се от гнева на възрастните, вярват във фалшиви лозунги. Гротеска, сатира и самоирония правят от текста на Виктор Хорват едно вълнуващо пътуване в миналото, и не само в него.
Нашите ръководители ни дават каквото ни е нужно, борят се за нас и вместо нас, ние не трябва да се борим, защото те са поели тежестта да се борят за целия народ, доброволно, заедно с тях сме ние. Тито в Югославия, Чаушеску в Румъния, Живков в България, Гомулка в Полша, Улбрихт в ГДР, Дубчек в Чехословакия, Кадар в Унгария и Леонид Илич Брежнев в Съветския съюз.
Народните граничари пазят строго границата, границата разделя тук и там, вътре и вън, добри и лоши, сигурност и враждебност, комунистически и капиталистически, източен и западен, червено и синьо, всъщност не е сигурно, че синьо, може и да е черно или друг цвят, сигурното е, че ние сме в червено, а другите са някакъв студен цвят на картата.
Родината означава, че ние, които живеем на това място, сме съдбовно свързани. Населяваме я. Хората са прокарали червени линии на картите и тези, които живеят от вътрешната страна на линията и имат един и същ първи секретар, това сме ние. Които живеят от външната страна, те са чужди, загадъчни, опасни, може, разбира се, да бъдат и приятелски настроени, както чуждото приятелско население на братските социалистически страни. Но и тогава е по-сигурно онова, което е от вътрешната страна, то ни кара да се гордеем, а ако ни нападнат отвън, да защитим родината.
…гърдите на жените служат да хранят бебетата, които впоследствие ще строят социалистическата родина и ще се борят за работническото движение. Майката на Юли ми подаде чашата, уви ръката си около моята заедно със своята чаша, беше много близо, усещах във врата си как диша, а отвън пъхнаха ключа в бравата, Юли беше, завъртя ключа, чу се как се отваря вратата, и влезе, познах я по стъпките, продължаваха да говорят, не чух затварянето на вратата, разговорът отекваше като ехо, главният старшина значи, този хулиган, този безотговорен младеж стои отвън на стълбището, а Юли разговаря с него отвътре. Какво отговорно момиче е моята любов, мислех си. Сериозно момиче, не допуска изкусителя при себе си. Трябва да я целуна. По устата.
С Жолти бяхме насъбрали войничетата и можехме да започнем по-сериозна битка, но нямаше къде. Бихме могли да разположим армиите в общото офицерско помещение, но не смеехме, беше ни страх, че другите ще ни се подиграват. Ще ни завиждат, защото и на тях им се играе, но се държат така, все едно ние сме хлапаците, а те са голяма работа и вече не играят на войничета. Другото е, че щяха да се месят непрекъснато. Да казват кога и къде да се оттегляме в окопите, от коя страна да започнем атака, кои укрепления да сдадем, когато противникът напада, кои да запазим на всяка цена, къде да започнем артилерийски обстрел над противниковите части, къде да насочим главната атака. В такива случаи винаги се стига до хаос и трагичен погром; колкото повече се месят, толкова по-голяма е загубата…
— Недисциплинирана цивилна банда, ще ви изпозастрелям, ще ви наредя до стената и един по един ще ви пръсна главите с пистолета, ще ви кача на балкона и ще ви застрелям на балкона, ще изпопадате на Площада на героите, макар и да не сте герои, и танковете ще минат върху вас, ще прегазят коремите и краката ви, ще ви сплескат, ще гръмна всички пеещи хулигани на площада, отделно ще застрелям китарите им, ще мина с танка си през китарата.