Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата.
Текстът е излят – като камбана, като изповед, като ускоряващия улей на Големия Адронен Колайдер. Тук го има и еуфоричният възторг на неофита, на новоповярвалия, но и умъдреността на крачилия десетилетия по „дългия и криволичещ път“ към убежищата на Истината.
Петър Марчев
Тая книга мога да я пиша цял живот. Писах я през цялото време, през всички тези години, които не са отразени тук. Писах и когато не пишех, пишех наяве и насън, в ума и в сърцето си. Написаното е част от цялата книга, цялата никога няма да си има тяло от хартия, цялата книга си е само вътре у мен.
А в същото сърчице, моето, твоето, все още се спотайва една почти неомърсима клетка. Голяма колкото върха на игла, вътре в нея трепери тежащата два грама и половина човешка душа. Почти неомърсима. Премазана. Стисната, приспана, изплашена до смърт, почти мъртва.
Повече за Николай Фенерски
Николай Фенерски (1974) пише проза и публицистика. Публикува в интернет медии. През 2019 г. излиза неговата седма книга, романът „На пост“. Предхожда го сборникът с разкази „На стоп“ (2018). Първата му книга „Апокалипсисът е дело лично“ излиза през 2009, печели няколко литературни награди, включително и наградата „Рашко Сугарев“ за един от разказите. „1994“ е с номинация за най-добър роман на . . .
