Романът „Не чакай слънцето да залезе“ има подзаглавие „политически роман“, но не по-малко основателно би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Ева Кантуркова изповядва идеята, че това, което е написано, остава, а ненаписаното все едно никога не е било, онагледявайки отделните глави с афоризмите на Балтасар Грасиан, философа-католик от ХVІІ век, които скоро след публикуването си придобиват популярност в цяла Европа, не са изгубили значимостта си и днес. Писателката застъпва тезата, че през вековете моралът на хората не се е променил много, амбициите, борбата за власт, приятелството и предателството, интригите, завистта, себичността и желанието за отмъщение още от древни времена определят не само човешкото поведение, но и хода на историята. Ева Кантуркова оставя на читателите си да намерят отговора на вечния въпрос за вината и наказанието, а ние не можем да не се съгласим с нея: написаното остава!
Маргарита Кюркчиева
Повече за Ева Кантуркова
Ева Кантуркова (1930), голямата Дама на съвременната чешка литература, е писателка и журналистка, авторка на филмови сценарии. Активно се ангажира в обществения, политическия и културния живот на страната. Говорителка на независимата гражданска инициатива „Харта-77“ по време на тоталитарния режим, тя е арестувана и затворена за близо една година с обвинение в противодържавна дейност. Забранено ѝ е да публикува произведенията си. . . .
