ЕРГО » Книги »

Не чети Дельоз на закуска

Корица на Не чети Дельоз на закуска, от Изток Осойник

Навярно словенският словесен артист Изток Осойник в предишния си живот е бил птица присмехулник, защото в днешното си земно проявление е зареден с толкова ирония, самоирония и сарказъм, на която са способни само поети, самонамигващи си скептично, щом се погледнат в огледалото. Затова в тези стихове чуваме как топлата му славянска душа понякога пее като голям маслинов присмехулник – хипар и бунтар. Друг път слушаме соловите му акапелни изпълнения на градско-градински представител на този вид хвъркати създания. Както и нерядко думата взима и техният трети вид крилат перушанин – бъбривият присмехулник, речовит омайник, който винаги е слънчев и никога хладен, мрачен и усоен. Затова обичам пението на крилатия поет г-н Изток Осойник, чието утро винаги изгрява от запад…

Румен Леонидов

Стиховете на Изток Осойник са причудлива смес от мощен, аналитичен ум, бунтарски дух и чиста, направо детска емпатия. Такива странни съчетания не се срещат под път и над път и закономерно оставят дълготрайна следа. Хубаво е, че днес българският читател има възможността да се убеди във всичко това сам.

Иван Ланджев

Когато думите
се докоснат до екрана, се превръщат във ванилов сладолед.
Това е неприемливо
за един мъж, който се гнуси
от сантименталности. Поглеждам ръцете си и си мисля, че
на стихотворението трябва да му се вдъхне малко дяволщина,
леко да избеснее, а аз ще го укротявам
със силата на ума си. Не е нужно да правя нещата като Шостакович,
който от ложата на Филхармонията преди премиера е треперел
какво ще се случи зад завесата.
Да вземем Прокофиев, той е композирал твърде рационално.
Или пък Моцарт – макар и луд, е достатъчно да прочетете писмата до сестра му.
Нима всички тези пичове от Залцбург са живели в инцеста, а?
Първо много кокаин, после малко кокаин.
Аз си купих обувки за планина
и ми бяха страшно удобни, като ходих веднъж, два или повече пъти
на Тошч1 и на още някой висок връх,
последно в ледения дъжд, примесен със сняг
и от една бабуна се подхлъзнах по хлъзгавата трева,
та долетях в пролома със скорост, каквато на майтап може да вдигне
мотопед. Много стресиращо. Не зная дали някъде наистина спазват човешките права,
едно време на разтворимата супа ѝ казвахме Арго супа,
по името на кораба на основателите на Любляна2,
за което размишлявах във Валпараисо3, когато се изкачвах по улцата,
отивайки на гости на Алехандро Ходоровски4 в изгнание,
и след мен задъхани вървяха трима сътрудници на държавна сигурност.
Но тъй като гостувах на приятели на Пиночет,
ме оставиха на мира, правейки се, че става дума за
нетърпеливо посещение на публичния дом в зона роса. Стояха там и пушеха,
забулени в облак дим,
съпругата на Алехандро Ходоровски (съдейки по всичко)
не ме прие кой знае колко любезно,
когато влязох в cabaña и си окачих палтото на закачалката,
тя в знак на протест спря да мие чиниите.
Отглеждаха пчели,
пчелите летяха из стаята,
което тях не ги притесняваше,
но мен да,
но някак се разбрахме с ръце.
Caramba, аз не говорех добре испански,
както и те, затова решихме
да се запишем на езиков курс, ако случайно някога се върнем
в родината. Веднага след като се прибрах, си купих Етиката на Спиноза
на испански и с помощта на речник на издателство „Грихалбо“ неуспешно
я преработих. Не бях съвсем убеден,
че добре съм усвоил съдържанието, така че още веднъж студирах
книгата на японски. Сега вече се убедих,
че не си въобразявам какво пише в нея, когато на всичкото отгоре тя
се четеше от края към началото.
Което на испански беше хоризонтално,
на японски беше вертикално, и обратно.
Реших, че това със сигурност е резултат от обърнатото планетарно
положение на южното и северното полукълба.
Ако можех да надживея себе си със сто години, вероятно бих получил
Нобелова награда за литература,
тъй като светът разчита на младите. Вярно е обаче, че младите стареем
и след като това се случи, светът вече никак не разчита на нас.

Повече за Изток Осойник

Снимка на Изток Осойник

Изток Осойник (1951, Любляна) завършва сравнително литературознание в Люблянския университет. Преди това за кратко учи архитектура. По време на следването си пише и издава в съавторство „Субреалистичен манифест“ (1979), по-късно става член на авангардния кръг „Кантора Алеф“. Основава различни творчески движения, сред които това на анархистите, движението Garbage Art, също музикалната група „Папа Кинял Бенд“, както и редица международни литературни . . .

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close