Зоран Анчевски (1954) е поет, есеист, литературен преводач и професор по англо-американска литература. Роден е в Скопие, където живее и работи. Завършил е Философския факултет на Скопския университет, специализирал в САЩ. Автор е на десетина поетически книги, три от които са преведени на английски език.  През 1984 г. дебютира с „Пътувания през строшени картини“, а последната му (засега) книга е „Конски жития“ (поема, 2023). Той е автор и на обемната студия „За традицията“ (2007). Също така Анчевски е автор, съставител и редактор на голям брой поетически антологии, както и на избрани и белетристични произведения на световни автори на македонски език. Активен преводач от и на английски език. Участвал е в множество международни поетически фестивали, конгреси и семинари, ръководил е поетически работилници. Поезията му е превеждана на много езици. Носител е на редица авторитетни награди, между които е и престижното международно признание за поезия „Джакомо Леопарди” (Реканати, Италия, 2004). Член е на Дружеството на писателите на РСМ и на Македонския ПЕН център, на който е бил председател. В периода 2003-2007 г. е председател на Управителния съвет на фестивала „Стружки вечери на поезията“.

Книгата „Небесна пантомима“ е първата книга на македонския поет Зоран Анчевски в България, който на практика е непознат за българските читатели до този момент. Поезията му се оказа „бяло петно“ в познаването на съвременната македонска литература (в частност – поезия), тъй като Анчевски е изключителен поет, той е авторитетно име както в родината си, така и в международен план.

Книгата представя най-доброто от поезията му. Композиционно тя е разделена на седем поетически тематични цикъла и съдържа общо 80 стихотворения от различни години, периоди и етапи на поетическия му опус, подбрани от три негови книги, издадени в РС Македония (едната е с избрани стихотворения, а другите две – от последните години).

Критически отзиви за поезията на Зоран Анчевски:

„Примерът на Анчевски, видян в рамките на развитието на македонската поезия през последните няколко десетилетия, е разказ за опита да се излезе от традицията, но и за съдбовното условие да се остане в нейните граници, които в същото време непрекъснато се разширяват.“

Влада Урошевич

„Въз основа на примера на Зоран Анчевски нашата поезия показва, че в поета на нашата епоха са проговорили няколко типа реч и че семиотичният полиглотизъм все повече става негов raison d’etre (фр. – смисъл на съществуването, б. пр.).“

Венко Андоновски

„Зоран Анчевски е признат за една от най-видните, крупни фигури в съвременната македонска литература и култура.“

Санде Стойчевски