За Маргарит Жеков красотата е проблем, изпитание, повод за преоткриване на собствената душевност. Детската нежност и огорчението, просветлената болка и смирението, самоотричането и предаността към духовното са отличителните черти на неговия рано помъдрял лирически свят. Отдавна в поезията ни, така наситена с богоборчески жестове и волеви самоизтъквания, не са звучали горестни мисли за несъвършенството на човешката природа, не се е усещало тъй „самоотвержено“ смирение пред чудото на красотата.

Ученик на красотата, изповедният лирически „аз“ в поезията на Маргарит я „срича“ всеки път със свеж и обновен поглед.

…Но привлекателността на тази поезия идва от това, че… скептицизмът е и упование, трагизмът е и надежда. Чувствителността на един модерен Йов прави възможно тяхното едновременно съществуване и въздействие.

Проф. д-р Галин Тиханов