Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да е съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, отделяща ни от света и един от друг?

Този въпрос си задава Алена Морнщайнова и ни предлага своя тъжен, но убедителен отговор с романа „Ноември“. Драматична история на обикновено семейство, разделено от големите ноемврийски събития. Проследяваме живота на Мария Хайна, арестувана и осъдена на двадесет години затвор заради участието си в демонстрациите. Тя знае, че вероятно никога повече няма да види децата си пораснали, и само писмата я поддържат жива. И надеждата, че все пак един ден ще се съберат отново…

Успоредно се развива и историята на Магдалена, момиченце, отнето от родителите си и настанено в специален детски дом, където се градят ревностни строители на комунистическия строй. По-късно, вече млада жена, тя ръководи детско списание, покрай което съдбите на Мария и Магдалена се пресичат, но съвсем другояче, отколкото двете са си представяли и желали.

Мила моя Леничка,

така започвах писмата, които изпращах на моето момиченце от затвора. Написах общо двадесет и шест писма. Не знаех, че няма да стигнат до теб. Нямах представа, че са те отнели от родителите ми и са те дали в държавна институция.

Ти си успяла жена и аз се гордея с теб. Имаш свой живот, своя работа, свое бъдеще. Ще те разбера ако не държиш на майка си, която е прекарала толкова години зад решетките. Но тогава вярвах, че постъпвам правилно, всъщност така мисля и до днес.

Въпреки това, моля те, пиши ми или още по-добре – ела да се видим. Имам толкова много да ти разказвам. Въпреки че не сме били заедно, ти беше и завинаги ще бъдеш част от моя живот. Не ме прогонвай от себе си.

Обичам те и винаги ще те обичам много, много.

Твоя мама

This publication has been supported by the Ministry of Culture of the Czech Republic

Изданието се публикува с финансовата помощ на Министерството на културата на Чешката република