В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е „нова“, но „нова“ не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе „новина“ на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото е, и със смирението, което подобен обективен поглед неизбежно предполага.
„Нов сън за щастие“ е несвоевременна и с това лишена от всякаква баналност. Книга на озареното краевремие, далечна на суетнята и шумотевицата на света.
Емилия Дворянова
„Нов сън за щастие“ е не просто стихосбирка, а именно поетическа книга със своя концепция, осъзната лирическа мяра, вътрешен обем и развитие. В нея има удивително съчетание на амбиция и скромност. Амбиция, защото полага себе си като продължение–дописване на една от образцовите книги на българската лирика – „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков. Но и скромност, защото подхваща мотиви от невлезли в Славейковата книга наброски и откъслеци, застава съзнателно леко встрани от канона. В този жест има колкото постмодерна игра, толкова и изострено екзистенциално питане за сбъдването и несбъдването в литературата (и извън нея), което е един от централните залози на книгата.
Биляна Курташева