В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и по странен начин прави читателя спокоен от тази свобода, въпреки тревожността на времето.

Силвия Чолева

Поезията не е за всеки. Но тази книга със своята измамна простота крие сериозно поетическо майсторство. „Обратно броене” има глас, който всеки ценител на поезията би припознал като свой. Стихотворенията в нея са прости и ясни като заснежено поле. Но отдолу под снежната бяла покривка се крие нещо истинско, което спонтанно ни показва своето присъствие. Присъствие под привидното отсъствие.

Владимир Левчев

***
от месеци не спира да вали
слушам чет бейкър
и други кахърни
прахът расте по ъглите
отказвам да се къпя
погрознявам
зъбите ми капят
в същото време
кактусът за трети път
цъфти

***
моля те грижи се
за новите ми кафяви обувки
ще дойда някоя есен
да си ги взема
един мъж ще отвори вратата:
кого търсите
кого всъщност търся

***
март е в разгара си
дърветата ръсят цвят
по топлия асфалт
проститутките крачат
като щъркели в нивята
на китайски проституирам
се изписва с два знака:
продавам пролет

***
с раздялата ни
листата ще се разделят
от дърветата
брашното от хляба
гроздето от лозата
така в раздяла
ще заживее светът
съпричастен с нас
това ми напомня
как бащата
пада след детето
да му покаже:
виж и аз падам
никак не боли

***
филмът тъкмо беше свършил
зрителите бавно
напускаха залата
вие двамата
тук ли ще спите
попита разпоредителката
не знаехме
какво да отговорим

***
удавникът
за птиците е остров
кацат по него
свиват гнезда
идват тюленчета
и бели мечки
биолози някакви
с ей такива лупи
при вълнение
удавникът се поклаща
тази суша
не е като другата