ЕРГО » Книги »

Опиум (ново издание)

Корица на Опиум (ново издание)

Второто допълнено и преработено издание на „Опиум“ от унгарския писател Геза Чат (1887-1919) съдържа онези негови разкази, които са най-характерни за творчеството му, тук намират място и някои от литературните му експерименти. Съставителството и подредбата са плод на субективна преценка и не претендират за пълнота. Желанието ни беше да включим най-вече текстове с актуално и самобитно звучене, които имат място в световната литературна съкровищница. Инкриминираният „Дневник“ на автора следва пълния текст на оригинала с незначителни съкращения. Всички разкази се превеждат за първи път на български език с изключение на два от тях: „Майцеубийство“ и „Червенокосата Ести“, които за настоящото издание са претърпели нов превод.

В разказите на Геза Чат, белязани от стилистиката на натурализма и пропити от ярките багри на символизма, оживява свят на ненависти и тайни страсти, на чудовищни злодейства. В творчеството му се преплитат мистичните детски изживявания и визии, сексуалността и бруталността на човека, загадките на човешката душа и смъртоносните ѝ проявления.

Очевидни са приликите между Чат и американеца Едгар Алън По: нелека съдба, преждевременна смърт, повлияване от алкохол и опиати, сходен художествен изказ, брилянтно построение на структурата на разказа. Донякъде общата им съдба повлиява и върху тематиката и стиловите похвати на тяхното творчество, в което се третират вечните теми за живота и смъртта, за любовта и омразата.

Книгата е второ, допълнено и преработено издание на изданието от 2005 г.

Не бива да се отчайвам. – Уповавам се на таланта си и знам, че с упоритост ще постигна резултат. Да правя компромиси, да се откажа (от един удобен, красив и охолен живот) сега нямам никакво желание. Ще започвам отначало десетки и стотици, ако трябва – хиляди пъти. Не бива да губя от поглед целта! Трябва да се съсредоточа върху нея. Все още виждам пред себе си и ми предстоят световният литературен успех, едно необременяващо и отлично платено място на курортен лекар, в хубав хотел с тераса, с бели обувки за тенис, разкошни пури, изискана спалня, изумително елегантен приемен кабинет, книги, прецизна, не усърдна, но винаги плодотворна литературна дейност, музика, на около трийсет и пет годишна възраст – първата опера или пантомима със съпровод на голям оркестър, Мюнхен, Париж, пътувания, премиери на моите пиеси в Германия, по-късно деца, едно-две, цялото онова щастие, което в този момент, когато леко ми се повдига вследствие на днешната голяма доза Пантопон, ми се струва непостижимо нещо, което никога не ще се сбъдне.

Из „Дневник“ на Геза Чат

Повече за Геза Чат

Снимка на Геза Чат

„Дневник“ на унгарския писател Геза Чат (1887–1919) е откровена изповед, огледало на вътрешния му духовен мир, разтърсван от буреносни чувства, любови и страсти. Превъзходният лекар и психиатър Чат същевременно е изкушен морфинист и донжуан, който с лека ръка пропилява таланта си, а преди да сложи край на краткия си, но размирен живот, прострелва смъртоносно своята съпруга. В разказите му, белязани . . .

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close