Сборникът от статии и есета под надслов „Опуси за Духа и Истината“, изведен от взетата за мото на книгата библейска максима „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24), включва литературоведски анализи на книги и възгледи на писатели като Тончо Жечев, Иван Николов, Георги Константинов и Марин Георгиев, размисли за книга на българската журналистка Еми Барух, както и за книги на незаслужено премълчавани човечни български поети и писатели като Йордан Ковачев, Стефан Стоянов, Антоанета Богоева, Димитър Анакиев, Методи Джонев, Ясен Калайджиев, Таня Николова, Калин Михайлов, Васил Лазаров, Камен Костов и Теодор Христов. Част от статиите са посветени на защитата на справедливи български национални каузи.

Есетата са посветени на насъщните християнски добродетели като покаянието, благоговението и мира, както и на надмогването на духовни изкушения и изопачения на историческата истина, съществуващи в българския летопис.

За Тончо Жечев

Високата класа на проф. Тончо Жечев като литературовед и културолог осъзнах в началото на 90-те, когато с проф. Галин Тиханов писмовно разисквахме дали упованието в бялата лястовица от разказа на Йовков „По жицата“ е проява на християнската вяра или не. Проф. Тиханов, оприличавайки вероятно случая с този в Лука 8:45-48, смяташе търсенето на бялата лястовица за християнски жест, докато моя милост застъпваше становището, че става дума за суеверие.

Проф. Тиханов ми писа впоследствие, че се е посъветвал с проф. Тончо Жечев и че действително иде реч за езическа верска проява. И наистина, в Лука 8:45-48 Христос отнема всякакъв повод за суеверни тълкувания на изцелението, уточнявайки: „Твоята вяра те изцери“. Тоест само вярата в Христос като личен Спасител, а не посредничеството на предмети или предметни жестове донася изцелението и на тялото, и на духа.