Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело. Беше търсач в поезията, много от находките му в нея днес биха предизвикали екстаз и суматоха. Куражът му да се отдръпне от разпространената стихотворна традиция потвърждава инстинкта му за движение. Беше извън конюнктурата в България, но това не беше лош късмет, а избор.

Калин Донков

Нарекох тази книга с последни стихотворения „Отвъдно време“ не само защото усещането за време, за едно драматично и „последно“ време на поета присъства осезателно в тези стихове, но и защото – по волята на Провидението – тази книга се появява в нашия свят и линейното ни време, когато нейният автор вече е в едно друго време, отвъдното време на вечността… И днес от своето Отвъдно време поетът продължава да ни говори чрез Словото, съпротивлявайки се на забравата чрез думи, окрилени от Духа… И за да потвърди, че „Поезията не умира – тя само се ражда“…

Роман Кисьов