Който се опита да раздели „Отворени възможности“, тази цялостна поетическа отливка на Цвета Делчева, на отделни заглавия, теми, мотиви, обеми, жанрове, стилове, цикли и подцикли, дори родове, наполовина ще се лиши от възможностите, които отваря стихосбирката. Който се подведе да я чете само литературно, без да види срещата на изкуствата в нея, ще съкрати още възможностите. Съзнателно бягаща от институциите „избрани“, „събрани“, „нови“ стихотворения, тук те са заедно – публикувани и непубликувани (включително „Стихотворенията, от които се отрекох“) – в едно гигантско поетическо изречение, съставляващо мегасинтаксиса на книгата, или както го казва поетесата: Онова, което ми беше дадено да напиша.

Светлана Стойчева