„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, . . .
„Небето няма дъно“ е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична. Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата. Границата между . . .
Поезията на Стеван Тонтич не съобщава, а поражда смисли. Тук всяко нещо е сякаш разместено, нелогично, несвързано, а в края на краищата всичко се събира в един общ ослепителен като светкавица фокус. Преживяванията на неотдавнашната братоубийствена вакханалия на запад от Тимок са толкова разтърсващи, че могат да намерят израз само в един език на границата на безумието. Стиховете на Тонтич . . .
Загубени в прехода от социалистическо (комунистическо) общество към демокрация от източноевропейски тип, персонажите от румънския роман „Дефект“ опитват да намерят себе си в собствената си страна и извън нея. Техните пътешествия на три континента в търсене на по-добро бъдеще маркират основните емиграционни дестинации и за българите – Германия, Италия, Канада, Австралия. Тези миграции не са безпроблемни за тях, като залог и жертва . . .
Действието на романа „Лед“ се развива в алтернативна действителност: 1924 година, Първата световна война не се е състояла, в Петербург властва Всерусийският император, Кралство Полша е все така замразено под властта на източния деспот и остава в Бел епок. Неотдавна е паднал Тунгуският метеорит, във Варшава, скована от лед, посред лято вилнеят снежни бури, по улиците шестват лютите – неземните . . .
„Легенда за Пендрагон“ е готическо философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, при което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. . . .
В „Савел“ действието се развива четири години след разпъването на Исус, в земите на Юдея. Осененият от прозрение свише Савел става ревностен проповедник на Христовата вяра. Съсредоточеното изложение на романа, насищането с параболистични значения превръщат делничната му битийност и наглед субективните изживявания не в чисто психологически материал, а във формотворчески елемент. А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците . . .
Идеята да се съберат в книга есетата на Владимир Левчев е удачна и заслужава адмирации – когато текстове, писани по различни поводи, се обединят в книжно тяло, се вижда целостта, единната линия на мисленето и последователността в идеите, изказвани в съответните текстове. „Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада“ във всички случаи ще допринесе за ситуирането . . .
Романът „Кукла от марципан“ (2016) е най-подходящият начин Мухарем Баздул да бъде представен на българската публика, защото е характерен за неговия писателски почерк и същевременно надхвърля рамките на събитията в бивша Югославия, предлагайки история от европейското минало от началото на ХХ век. Авторът е избрал за тема живота на чешката актриса Лида Баарова, до която достига чрез Сюзан Зонтаг, в . . .
Изданието бележи началото на последователен цялостен превод на български език на „Нравствени съчинения“. Започва се със „Забележителни дела и думи“, защото самият Плутарх ги e създал като съществено допълнение към „Успоредни животописи“. Авторът е работил със съзнанието, че словата на изтъкнатите личности са събрани „като примери и зародиши на животоописанията им“. Тъй като дават възможност да се абстрахираме от намесата . . .
Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото . . .
Сборникът с разкази „Черният кабинет“ е публикуван за пръв път по времето, когато поетът претърпява душевен прелом и напуска Париж в търсене на уединен и благочестив живот. Всяко едно от писмата, поместени в него, се характеризира със свой собствен стил и препраща към определен аспект на социалната действителност. С тези кратки повече или по-малко фиктивни текстове Жакоб се вписва в . . .
Ислямският шериат е широко разпространен. Той предоставя решения за всички проблеми, с които се сблъсква човекът – във всички области от живота. Има обаче и отделни казуси, по които мнението на специалистите по ислямска юриспруденция се различава. Може би истината се крие в проучването му. В настоящата книга ще се опитам чрез академично-исторически подход да изследвам школата на зейдитите в . . .
Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората . . .
„Църква за сънища“ е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя представлява зрял и завършен текст, който разкрива оригиналния прозаически талант на своя автор. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов умело балансира между сюжетността и есеизма, демонстрира способност да изгражда поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено послание. Ани Бурова Емоционални, романтични, мечтателни, момчешки, на ръба . . .
„С голи ръце лисица“ (2012) е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават странници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот.
В романа „Турско огледало“ Виктор Хорват създава огледален образ на християнската история. Авторът е изобразил един пъстър човешки свят, пропит със знанието, натрупано от всички уседнали в пресечната точка на неговия град етноси.
Роман, който трябва да се прегърне като дете и в него едновременно да се търсят и детето, и жената. И архетипа, и трипа, фолклора и рокендрола.
Убийствена ирония, сарказъм и нескрита тъга по изгубената духовност – това е! Кратките публицистични текстове, памфлетите и жлъчните фейлетони, събрани в този сборник, показват пределно ясно неотстъпчивата позиция на автора към онези неща от днешния ни живот, които вече сме на път дори да престанем да забелязваме. Поет по призвание и с очи на фотограф, Владислав Христов е пределно ясен . . .
Въпреки че не впечатлява с обем, а напротив, избягва многословието, настоящата книга анализира кюрдския проблем в цялата му сложност, при това като се отчита неговата специфика в зависимост от местните условия. За целите на труда си авторът е използвал богат изворов материал, чието цитиране бе съкратено при редакцията на книгата, за да не обремени изложението, а и да се дистанцира . . .
Поетът Здравко Кисьов е завидно осъществен, книгите му очертават истинско литературно дело.
„Майната им на хилядата динара“ е брилянтна антивоенна, горчиво-иронична книга, която изобилства с всички нюанси на хумора, сатирата, гротеската, но и с отлично познаване на балканската психопатология, свързана с ежедневието на живота и смъртта. Сюжетната нишка проследява един ден на хърватско-бошняшкото бойно поле, в село Музаферови къщи, където се случва парадоксалната среща между шестима души от специалните хърватски формирования, дегизирани . . .
Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после . . .
„Не съм убиец. Наистина, никой не ме и обвинява в убийство. Всички знаят, че не е станало убийство.“ Така започва романът на Ищван Вьорьош „Кръщение в потоп“ с подзаглавие „Незавършено криминале“, чиято двузначност изостря напрежението. Кръщение, обаче не със светена вода, а в буйните води на потопа, изпратен от самия Бог. Книгата разглежда живота от метафизичен аспект, провеждащото се разследване . . .
Магиката на словото Роман Кисьов разпознава не само в литературните първоизвори на човешката цивилизация, но и у сродни му по дух наши и чужди поети, на които посвещава отделни творби или чиито стихове, привлечени като мото, нерядко се превръщат в стъпала към нови визии, към себепознание и поетическо усъвършенстване. По този начин „Мистичната роза” би могла да се възприеме и . . .
В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и по странен начин прави читателя спокоен от тази свобода, въпреки тревожността на времето. Силвия Чолева Поезията не е . . .
„Крайбрежни наноси“ може да бъде определен като приключенски, но и като любовен, дори криминален роман. Действието се развива в Южна Америка и Ирландия. Едно малко момче внезапно изчезва без следа на оживен бразилски пазар. Волният живот на майка му, с която са пътешествали из Южна Америка, приключва неочаквано и неумолимо. Две години по-късно, съкрушена от издирването на изчезналия си син . . .
Веднага след появата си книгата „Ракия“ бе оценена като явление в съвременната чешка литература, получи престижни награди, привлече интереса на читателите и понастоящем се превежда на редица езици. Кратките разкази носят меланхолията на нашето съвремие, авторът, „панелно“ дете, от ранните си години търси самотата и бяга от самотата, но тя неизменно го преследва и намира. В банатската му самота нахлуват . . .
В края на 1902 г. 27-годишният Райнер Мария Рилке получава писмо от един 19-годишен австрийски ученик на име Франц Ксавер Капус, който го моли за преценка на собствените му поетически опити. Рилке не само че не дава мнение за стиховете на младежа, но дори го обезкуражава в стремежите му към публичност и слава. С това обаче кореспонденцията между двамата не . . .
Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители… Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразения ѝ духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост – . . .
Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
