ЕРГО » Книги

Енсо (2012)

Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост. Силвия Чолева . . .

,

Такава гъста светлина (2012)

Стиховете на Таня Кольовска пускат кръв, но не признават хленчене. Кристин Димитрова Не съм виждал планински кристал, но си го представям така: остър ръб, а зад него мекота, топлина, светлина. Като стиховете на Таня. Владимир Морзоханов Кратките стихотворения на Таня Кольовска са едновременно сериозни, непринудени и закачливи. Красотата им не послъгва. Точно такива творби дръзват да върнат ведростта в нашия . . .

,

Златно везмо (2011)

Пожъналият голям успех в Унгария роман на Ева Банки спада към онази вълна в световната литература, чийто най-известен представител е Умберто Еко. „Златно везмо“ е мистична детективска история, разиграваща се в Средновековието.

,

Пътуване на юг (2011)

Роман-лабиринт, който те тласва по наклонения улей на спиралата, устремява те с шеметна бързина и те оставя без дъх, докато не цопнеш в безвремието на приказния водовъртеж: QUAE MAGORUM IUNGES NOMINANTUR… Дали е истина, мит или измислица, ще каже читателят! „Пътуване на юг“ е роман-калейдоскоп, построен като разказ в разказа. В основната сюжетна линия – разследване на две неразкрити убийства, . . .

,

Незримите прегради (2011)

За Маргарит Жеков красотата е проблем, изпитание, повод за преоткриване на собствената душевност. Детската нежност и огорчението, просветлената болка и смирението, самоотричането и предаността към духовното са отличителните черти на неговия рано помъдрял лирически свят.

,

Съдба и коментари (2011)

„Съдба и коментари“ (1993) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия . . .

,

Светият демон (2011)

„Светият демон“ (2004 г.) е първата прозаична творба на 26-годишния словашки поет Петер Били. Въпреки това се издига до едно от най-успешните заглавия в съвременната словашка и европейска проза. Важно място в романа заема еротичното начало, без излишно да се натрапва. Захвърлилият монашеското расо Педро е пасивен, играе ролята на девственик. Не търси жени, те го намират. Не ги избира, . . .

,

Арената пред теб (2011)

Тъмни улици, потискаща атмосфера, гротескни лица, омраза, кръв, поругана чистота… Това е белетристиката на Тар. Стилът на писане е жив, многопластов, ярък, вае персонажите си само с няколко пестеливи, изразителни щриха: циганчето Чавка, покрусено от любовна мъка, литва подир любимата птица от покрива на общежитието, момченцето-фантазьор Лаца се колебае между изтерзаната от семейни кавги майка и баща си любовчията, майор . . .

,

Цигулките от улица „Нерудова“ (2010)

„Цигулките от улица „Нерудова“ разказва за превратностите в живота на няколко младежи, които в преследване на житейските си амбиции се сблъскват с общовалидните проблеми на приятелството, любовта, дълга.

,

Човекът, който живееше в сънищата (2010)

В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи . . .

,

Три плюс 1 (2010)

Петер Зилахи, пътешественик, авантюрист, инициатор на много представления и провокации, много прилича на Жан Артюр Рембо по време на Парижката комуна. Въпреки че нямам представа за външността на Жан Артюр, нещо ми подсказва, че е изглеждал като Петер Зилахи.

,
Издателство Ерго

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close