ЕРГО » Книги »

Паралелни вселени

Корица на Паралелни вселени, от Мая Иванова

Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая на нежността и да я превърне в свой дом; ако е вярвал, че тъгата превръща дните ни в сила да преодолеем унижението – то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката „Паралелни вселени“ на Мая Иванова.

Здравка Евтимова

Карибска песен

Тя бе жена от крайните квартали.
Ловеше риба, за да я продава.
А тропикът кокосов изрусяваше
косите ѝ, солени от океана.
А тя говореше на рибите, разказваше
за двете си деца с баща удавен,
лютиви пръски пълнеха очите ѝ
и бързаше със коша към пазара.
Тя галеше умрелите си риби:
„Простете ми“, им казваше сподавено,
„но имам две деца и нямам нищо,
с което бих могла да ги нахраня.“

Тя беше лудата от крайните квартали,
ловеше риба, за да я продава…

Сега аз хвърлям мрежа и говоря тихо:
„Ей, сини риби, виждате ли майка ми?“.
И чувам как въздишат със хрилете си,
очите им превръщат се в корали:
„В морето е, одраскаха я мидите.
Тъгува, че вълна е в океана.
Разказва за децата си и някога
със прилива ще дойде у дома си.“

Повече за Мая Иванова

Снимка на Мая Иванова

Мая Иванова е родена в София, където завършва медицина. Пише поезия и проза. Понастоящем работи като лекар – психиатър в Испания.

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Запознайте се с политиката ни за поверителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close