През март 1936 г., в един от своите както обикновено забързани и динамични делници, писателят седи в любимото си кафене „Централ“, опитва се да пише и изведнъж отчетливо долавя как в главата му затрополяват влакове. Мисли, че халюцинира, но симптомите се повтарят, към тях се добавят нови. Не след дълго лекарите констатират наличието на мозъчен тумор.
В онази епоха мозъчният тумор още се е смятал за почти неизлечимо заболяване, процентът на успешните операции е много по-нисък, отколкото в наши дни. А по света се срещат малцина опитни хирурзи, извършващи успешни мозъчни интервенции.
Туморът в мозъка на Каринти бива отстранен в Стокхолм от един прочут тогава неврохирург, шведския професор Оливекрона. За историята на болестта, за предшестващите операцията събития, за самата операция и резултата от нея Каринти написва романа си „Пътуване около моя череп“, който несъмнено се нарежда сред най-значимите му и непреходни творби.
Повече за Фридеш Каринти
Фридеш Каринти (1887–1938) е първият голям хуморист в унгарската литература на ХХ век. Принадлежи към кръга „Нюгат“. Отрано се увлича по науката, която бележи редица постижения в началото на миналия век, декларира, че „изкуството не може без наука“. Изпитва и влиянието на фройдизма и съвременните нему философи. Естетическото кредо на Каринти е: „Действителността като жанр не се нуждае от поддръжката . . .
