Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на смисъл. Текстовете са спомен за онези изстъпления на модернизма, които ни свързват с небесата – спомен и желание за красота, невъзможност, за щурм в промяната на съзнанието.

Марин Бодаков

В поемите си Владислав Христов създава поетически ефир, в който различните поети и поетически стилове се срещат, обменят духовни същности, изясняват се, и се допълват. „Писма до Лазар” изобилства от динамични философски картини, природни и градски реалии, смисли и внушения, убягнали на обикновения поглед. Поетът ни увлича в това пътуване към човешката същност, наелектризира ни с желание да споделим възторзите и отчаянията му.

Палми Ранчев

Владислав Христов е автор на книгите „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019).

Текстовете в книгата са писани в периода 1998–2018 г.