Сборникът „Плюм“, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, – съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20-те години на миналия век, както и известен натуралистичен „маниеризъм“ с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения.

Основна част от този сборник, „Някой си Плюм“ – може би най-известната творба на Мишо, публикувана в първоначален вариант през 1930 г., – представя неправдоподобните, сюрреалистични приключения на един безволев и почти безплътен персонаж (името му буквално значи „перо“), който живее в неразбираем свят и се оставя да бъде носен от потока на независещи от него събития.

За корицата са използвани фрагменти от рисунка на Анри Мишо.

Книгата излиза с подкрепата на Федерация Валония-Брюксел

Publié avec le soutien de la Fédération Wallonie-Bruxelles

Животът ми спря

Бях навътре в океана. Плавахме. Изведнъж вятърът утихна. Тогава океанът разкри своето величие, своята безкрайна самота.

Вятърът утихна изведнъж и животът ми прещрака. И спря завинаги.

Беше следобед на лудост, беше особен следобед, следобедът на „годеницата се оттегля“.

Беше миг, вечен миг като гласа на човека и здравето му без усилие сподавя стенанията на гладните микроби, беше миг и всички други мигове се натъпкаха, сбутаха се в него един след друг, като прииждаха без край, без край и аз се прекатурих навътре, затъвах все по-надълбоко, без край, без край.